4
гр. д. № 605/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1003
София, 28.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 605 /2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. Г. Н. и В. П. Н., двамата от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № V-28 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 116/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение от 29.11.2011 г. по гр. д. № 7975/2009 г. на Бургаски РС. К. довод е за необоснованост на извода за недопустимост на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е формулиран въпросът дали при всяка промяна на участниците в съсобствеността е налице основание и за промяна на определения начин на ползването на съсобствения имот. Считат че той е от съществено значение за изхода на спора Позовават се на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответницитe по касация Х. Г. и П. Г. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторите и Р. и Н. Н. са предявили срещу Х. и П. Г. иск за разпределение ползването на съсобствения им имот У. VІІІ-691. Правният интерес от иска са основали на това, че предмет на влязло в сила решение по № 225 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 236/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. е бил иск за резпределяне ползването на същият имот, но с площ от 1100 кв. м. В това производство е участвала Н. Т., праводателката на ищците Н.. Ищците не са взели участие в нето, поради което те не са обвързани от правните му последици. Като друг нов факт е посочено влизането в сила на кадастралната карта, от която се установява, че имотът е с площ от 1116 кв. м., а не от 1100 кв. м., които са били предмет на разпределяне с влязлото в сила решение. Позовават се и на това, че след постановяване на решението през 2006 г. са придобили правото на собственост на още 31.30 ид. ч. от дворното място, който факт считат, че е новонастъпил и е основание да искат ново разпределение на ползването. Твърдят, че не са постигнали споразумение с ответниците за начина, по който да се ползва имота съобразно новонастъпилите факти и така обосновават правния интерес от предявяване на нов иск по чл. 32, ал.2 ЗС.
От фактическа страна е установено, че през 1976 г. Г. Н. и Х. Г. са закупили от К. Т. по ? ид. ч. от 500 кв. м. от парцел ХІІ-181, в кв. 31 по плана на кв. Меден Рудник [населено място], целия с площ от 1100 кв. м. и същите части от първия етаж от построената в него, жилищна сграда.
Частта от имота, собственост на Г. Н. е преминала по наследяване в собственост на синовете му Я. и И. Н.. През 2001 г. Я. е дарил своите 125/1100 ид. ч. от имота на брат си И. Н..
Останалите 600/1100 ид. ч. от имота са преминали на основание наследствено правоприемство от К. Т. в дъщеря му Н. Т.. През 2005 г. Н. Т. е заменила с Н. 31.30 кв. м., съставляващи такава ид. ч. от парцела срещу придобити от нея 41 ид. ч. от първия жилищен етаж.
През 2007 г. Н. Т. продава на дъщеря си Р. Н. и зет си Н. Н. своите 587.70 ид. ч. от УПИ VІІІ-961 срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане.
Иск за разпределяне ползването на съсобствения терен е бил предявен през 2005 г. пред Бургаски РС (гр. д. № 1443/2005 г.). Производството по него е завършило с постановяване на решение № 225 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 236/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., с което са администрирани отношенията между съсобствениците като е определен начин на ползване по вариант 5 от заключението на вещото лице. В това производство е обсъден новонастъпилия факт – промяна на обема от права в имота на Н. в резултат от сключения от Н. Т. с тях договор за замяна като е намерено, че той е взет предвид от вещото лице при изготвяне на експертизата с представяне на варианти за разпределяне ползването на съсобствения имот. Прието е и това, че с този договор Н. не се легитимират като собственици на реална част от имота с площ от 31.30 кв. м., а тази площ е увеличила правата им в ид. части от имота и това е съобразено при изготвяне на експертизата.
След анализ на установените факти въззивният съдът е намерил, че искът е недопустим поради това, че не са настъпили нови факти обосноваващи, ново разпределение на ползването на имота.
Ищците Н., които са собственици на най-голяма идеална част от имота в хода на процеса са се отказали от иска, но са били конституирани като страни, в качеството им на необходими и задължителни другари. За неоснователен е намерен доводът, че част от допълнителното застрояване в имота е съборено и така освободеният терен е нов факт, обосноваващ ново разпределение на терена. На този довод Н. са се позовали и в производството по предходно заявеното искане за съдебно администриране отношенията на страните и съдът го е намерил за неоснователен, тъй като не са били ангажирани доказателства за съществуване на постройки в имота, поради което и теренът евентуално зает от тях, е бил разпределен като незастроен.
Не е основание за ново разпределение на ползването, това че при заснемане на имота в кадастъра, същия е отразен с площ по-голяма от описаната в документите за собственост (1116 кв. м. вместо досега записваната 1100 кв. м.). Изводът е законосъобразен. Кадастралното заснемане на имотите няма вещно действие, това е само способ за тяхното графично и цифрово отразяване в картния материал. Ако някой съсобственик поддържа, че има различни права в имота, от установените с правопораждащите факти, на които се е позовал, то това следва да се докаже като се посочи и придобивното основание за това. Площта на имота не е основен индивидуализиращ белег, а при теническото му отразяване в картния материал е допустимо и отклонение в параметрите, което е резултат на несъвършеството в използваните методи на заснемане и измерване. Взето е предвид и това, че в производството по предходното дело по иска по чл. 32, ал.2 ЗС е била приета техническа експертиза, която е изготвила вариантите за разпределяне ползването на имота след като е извършила замерване на площта на терена и е разпределила тази площ, заключена между материализираните граници на имота.
Законосъобразно е прието, че придобиването на още 31.30 ид. ч. (кв. м.) от терена от Н. е станало на 25.05.2006 г., по време висящността на процеса пред Бургаски окръжен съд. Касаторите са се позовали на него и той е обсъден от съда, поради което не е новонастъпил факт, след постановяване на решението по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС и не е основание за предявяване на нов иск.
Процесуалният въпрос за допустимостта на иска, при наличието на влязло в сила решение , с което предходен такъв е уважен и ползването на съсобствения имот е разпределен при съобразяване на всички осъществили се до постановяването му факти е разрешен при правилно прилагане на процесуалния закон и съобразяване на формираната задължителна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационнапроверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-28 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 116/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: