3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
гр.София, 27.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 608 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.12.2009г. по гр.д.№2142/2009г. на В. ОС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите Н. Т. Д. и К. Т. К. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците Т. С. Т. и С. П. Т. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 03.07.2009г. по гр.д0301/2008г. на РС-Девня, е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК. Съдът е приел, за установено, че наследодател на жалабоподателите е Т. К., който е придобил процесния имот в[населено място]- имот пл.№471, кв.1, по договор за продажба от 28 май 2004г., сключен с нот.акт №17982004г. на нотариус при РС-Девня, от К. Т.. Приел е за установено, че сделката не е нищожна, тъй като нотариусът е приел въз основа на решение на ПК, че праводателят е собственик на продавния имот, поради което сделката не е нищожна на основание чл.472 ГПК/отм./, поради нищожност на нотариалното удостоверяване, като извършено в нарушение на чл.470 ГПК/отм./. Като е приел за установено, че сделката е действителна съдът е отхвърлил и предявения от жалбоподателят иск за признаване за установено, че той е собственик на продадения имот.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил процесуален въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно точното тълкуване на нарушението по чл.470 ГПК/отм./, като обуславящо нищожност на нотариалното удостоверяване съобразно разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./ Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не сочи да е налице липса на съдебна практика по въпроса кога нотариалното удостоверяване е нищожно с оглед разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на валидно нотариално удостоверяване при сключване на атакуваната сделка влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличие и на задължителна практика намерила израз решение от 12.05.2010г. по гр.д.№235/2009г. и решение от 05.05.2010г. по гр.д.№137/2009г. на ВКС, трето г.о. В нормата на чл. 472 от ГПК (отм.) изрично и ясно е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване, води до неговата нищожност. Дори и да има липса на документ за правата на собственост на прехвърлителя, то този факт не е сред тези тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие. Ако прехвърлителят не е бил собственик на имота, за който е изповядана сделка под формата на нотариален акт, то последната не поражда вещно-прехвърлителен ефект за съответните права, в какъвто смисъл е постоянната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Непритежаването на права от прехвърлителя е относимо към изпълнение на задължението му по договора, но не и към действителността на нотариалното действие или на самия договор.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 23.12.2009г. по гр.д.№2142/2009г. на В. ОС по жалба на Н. Т. Д. и К. Т. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: