2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 04.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1314/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Т. И. Х. от[населено място] е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 12542/2009 г. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. А. Х. от[населено място] моли да не се допуска касационно обжалване или жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 2817/2008 г. е прекратил брака, сключен на 10. 1. 1988 г. между С. Х. и Т. Х., като дълбото и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, осъдил С. Х. да заплаща на неполнолетното дете от брака И., роден на 10. 6. 1991 г., месечна издръжка от 300 лв., предоставил ползването на семейното жилище – апартамент в[населено място] на Т. Х.. Софийският градски съд, с въззивно решение от 29. 3. 2010 г. по гр. д. № 12542/2009 г. е потвърдил решението на районния съд. Съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено виновно поведение и на двамата съпрузи, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. С оглед на този извод, въззивният съд е счел за неприложима разпоредбата на чл. 99, ал. 4 СК, на която се е позовала ответницата по иска за развод Т. Х., с искане за запазване на брака, като разстроен само поради виновно поведение на съпруга С. Х.. Съдът е изложил и съображения за прилагане на изключението, предвидено в чл. 99, ал. 4 СК – допускане на развод поради важни обстоятелства, като е отчел факта, че по време на производството по делото е родено малолетното дете А. С., дъщеря на С. Х. и друга жена.
Искането на жалбоподателката Х. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, с твърдението, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за дълокото и непоправимо разстройство на брака и брачната вина е произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС – конкретно посочени постановления на Пленума на ВС, представлява въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и е въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането е необосновано.
Възпроизвеждането на съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС, правният въпрос, на който се позовава касаторът с искане за допускане на касационно обжалване, следва да бъде ясно и точно формулиран. Само при наличие на такава конкретизация, касационният съд може да осъществи преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касация. В случая, жалбоподателката изтъква неправилни действия на въззивния съд при оценка на доказателствата по делото – избирателно подбиране на определени доказателства вместо изчерпателно обсъждане на всички доказателства, позоваване на фактически обстоятелства – брачни провинения на съпругата, каквито самият ищец не е твъдял и не е доказал. Следователно, същността на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е твърдението за нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, което може да бъде разглеждано като основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, при вече допусната касация, но не е повод за нейното допускане. Липсва конкретизация и на твърдението, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС или с трайно установената практика на различни съдилища, тъй-като не са посочени и представени решения, удостоверяващи тази практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29. 3. 2010 г. по гр. д. № 12542/2009 г. на Софийския градски съд по жалбата на Т. И. Х. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: