4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 440
София, 12.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 684/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1864 от 11.11.2015 г. по в. гр. д. № 2464/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2635 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 4629/2014 г. на Районния съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Н. М. Н. и В. Н. Н. срещу Г. С. Г. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че учреденото в полза на ответника право на строеж за изграждане на втори жилищен етаж от 82 кв. м. и гаражна клетка от 18 кв. м. върху дворно място с идентификатор 10135.2553.265 по плана на [населено място] е погасено по давност поради неупражняването му в срок от 5 години.
Касационна жалба е подадена от ищците Н. М. Н. и В. Н. Н., които са изложили оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ответникът Г. С. Г. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу съдебен акт, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищците са собственици на сутерен и първи жилищен етаж от сграда, построена в имот с идентификатор 10135.2553.265 по плана на [населено място], заедно с 217 кв. м., представляващи 1/2 ид. ч. от дворното място. Другата 1/2 ид. ч. от мястото е собственост на трети лица, притежаващи втората сграда-близнак в същото място. Собствеността на ищците е придобита през 2013 г., по силата на покупко-продажба, оформена с нотариален акт. Техният праводател [фирма] – в ликвидация е придобил собствеността на същия имот при публична продан, след дело за делба между бившите съсобственици Г. С. Г. и И. С. Г.. В съдебното решение на Варненския районен съд от 14.05.2001 г. по гр. д. № 2902/2001 г., с което имотът е допуснат до делба, е посочено изрично, че собствеността е ограничена от учреденото върху мястото право на строеж за надстрояване на втори жилищен етаж и гараж в полза на Г. С. Г. /ответник по настоящото дело/. Това право е учредено с вписано през 1991 г. заявление по чл. 56, ал. 2 и 3 З. /отм./ от тогавашните съсобственици на дворното място С. И., И. Г. и Г. Г.. През 1993 – 1994 г. ответникът Г. Г. е извършил надстрояване, като е изградил втори жилищен етаж, както и тавански етаж, за който не е имал учредено право на строеж. В отклонение от архитектурния проект, вместо подпокривно пространство с тавански помещения, ответникът е изградил тавански жилищен етаж. Този етаж не е завършен, тъй като над две от стаите липсва плоча. Не е изпълнен и покрив на сградата. Отделно от това е построен гараж с площ от 18 кв. м., но непосредствено до него е изградена стопанска постройка с площ от 9,28 кв. м. /11 кв. м./, като вътрешната преградна стена между двете сгради е от фазер /водоустойчив шперплат/.
При тези данни въззивният съд е приел, че правото на строеж за втория жилищен етаж и за гаража е реализирано, тъй като е извършен груб строеж по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. С извършването на грубия строеж е възникнало право на собственост върху построеното. Отклонението в площта на втория етаж – 84.87 вместо 82 кв. м., е минимално и не се отразява на собствеността. Ирелевантно е и обстоятелството, че гаражът не се ползва по предназначение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпросите: 1. От кой момент се счита упражнено правото на строеж – от изграждане на „груб строеж” на цялата сграда или от изграждането на отделни обекти от нея на етап „груб строеж”; 2. При дадено разрешение за строеж на цялата сграда, може ли да се приеме, че за част от обектите в сградата е налице „груб строеж”, при липса на покрив или покривна плоча на последния етаж от сградата; 3. Когато разрешението за строеж е издадено за няколко обекти в една сграда, но само за част от обектите е учредено право на строеж по нотариален ред, може ли да се приеме, че правото на строеж за обектите с учредено право на строеж е реализирано с изграждането им на етап „груб строеж”, или следва да бъде реализирано строителството в пълен обем по одобрения архитектурен проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж и е учредено право на строеж за част от обектите. Позовават се на обстоятелството, че таванският етаж на процесната сграда не е завършен, тъй като липсва бетонна плоча над две от стаите, а също и че не е изграден покрив на сградата. Позовават се и на това, че строителното разрешение не е такова по чл. 152, ал. 2 ЗУТ – т. е. за отделни етапи от строителството. Считат, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 238 от 29.11.2012 г. по гр. д. 1252/2009 г. на ІІ-ро г. о. на ВКС; решение № 237 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 676/2010 г. на ІІ-ро г. о.; решение № 256 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 205/2011 г. на ІІ-ро г. о.; решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на І-во г. о.; решение № 16 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 442/2009 г. на І-во г. о.; решение № 208 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 825/2011 г. на ІІ-ро г. о.; решение № 342/11.12.2012 г. по гр. д. № 373/2012 г. на І-во г. о. и решение № 363/22.10.2010 г. по гр. д. № 1944/2009 г. на І-во г. о., като същевременно въпросите са от значение за точното прилагане и за развитието на правото.
Поддържаното противоречие не е налице. Особеностите на конкретния случай са такива, че към тях не може да се приложат в пълнота разрешенията, залегнали в цитираната практика на ВКС. Още към момента на допускане и извършване на делбата по гр. д. № 2902/2001 г. на Варненския районен съд, от която черпи права праводателят на ищците, са се разисквали и са признати правата на ответника Г. Г., произтичащи от учреденото през 1991 г. в негова полза право на строеж за втори жилищен етаж. Това право на строеж е посочено като тежест на имота, с която правоприемниците следва да се съобразят, тъй като не могат да имат повече права от своя праводател. Към момента на допускане на делбата през 2001 г. сградата е имала същия вид, както и към настоящия момент, но правата на Г. Г. не са били отречени. На следващо място – Г. Г. има учредено право на строеж само за втория жилищен етаж, но не и за таванския етаж, който, при завършването му, ще представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв ще бъде приращение към собствеността на дворното място, т. е. ищците ще придобият идеална част от него като съсобственици на дворното място. Различната собственост върху втория и таванския етаж представлява хипотеза, близка до разгледаната в т. 1 на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС за реализиране на правото на строеж при етапност на строителството. С изграждането на втория етаж е реализирано правото на строеж, учредено със заявлението по чл. 56, ал. 2 и 3 З. /отм./, а довършването на таванския етаж, който ще бъде по приращение собственост на собствениците на дворното място, е следващ етап от строителството, който не е свързан със суперфициарното право на ответника Г. Г., което е вече упражнено. Единствено във властта на собствениците на дворното място е да довършат таванския етаж от сградата, който става тяхна собственост, или да го премахнат като незаконен строеж, ако не желаят да го запазят и ако довършването му не е позволено от строителните правила и норми. Поставените въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като настоящото дело съдържа значителни особености, които изискват индивидуален подход, който няма да бъде приложим в други случаи.
На четвърто място в изложението се поставя въпросът: при липса на четвърта ограждаща стена, може ли да се приеме, че е налице реализиран „груб строеж” и реализирано право на строеж. Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че гаражът с площ от 18 кв. м., за който е учредено право на строеж и е издадено строително разрешение, има само три тухлени стени, а четвъртата е от фазер и има ролята на преградна стена с долепената стопанска постройка. По този въпрос въззивното решение противоречало на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 342/11.12.2012 г. по гр. д. № 373/2012 г. на І-во г. о. и решение № 363/22.10.2010 г. по гр. д. № 1944/2009 г. на І-во г. о., а освен това въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдяното противоречие не е налице. Г. има четири стени и покрив и следователно е изпълнен в груб строеж, съобразно приетото в тълкувателното решение и посочените две решения на тричленни състави на ВКС, които не съдържат някакви допълнителни уточнения по този въпрос. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и самите жалбоподатели не са изложили мотиви в тази насока.
Петият въпрос е: при изграждане на обект в поземлен имот на място, което е различно от ситуираното в разрешението за строеж и с различни размери и функционално предназначение от разрешението за строеж, може ли да се приеме, че е реализирано правото на строеж. Въпросът се поставя отново във връзка с процесния гараж, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът не е определящ за изхода на делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Предмет на делото е спорът дали е упражнено в срок правото на строеж за процесния гараж, или то се е погасило по давност. Въпросът дали гаражът е законен или не от гледна точка на строителните правила и норми не влияе на собствеността, тъй като с изграждането на обекта възниква и правото на собственост върху него. Дали обектът е законен или не, дали е узаконим или не, дали подлежи на събаряне или не – това са въпроси, извън правото на собственост и следователно – извън предмета на делото.
И на последно място – жалбоподателите считат, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: при непълен и неточен доклад трябва ли въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Поддържа се, че във въззивната жалба е имало искания за събиране на нови доказателства, които не са събрани от първата инстанция поради незаконосъобразен доклад, но въззивният съд отказал допускането им, в противоречие с посочения тълкувателен акт. Това са доказателства, че издаденото разрешение за строеж е за цяла сграда, а не за поетапно строителство. Настоящият състав приема, че противоречието не е налице, тъй като, дори да бяха представени, посочените доказателства не биха могли да променят резултата по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1864 от 11.11.2015 г. по в. гр. д. № 2464/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: