О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 926 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.10.2013 год. по гр. д. № 301/2013 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 21.01.2011 год. по гр. д. № 934/2010 год. на Шуменския районен съд в частта му, в която Г. П. Г. е осъден да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на Т. А. Б. сумата 4 602 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения апартамент в [населено място], [улица], № 8, вх. „А”, ет. 1, ап. 1 в периода 16.03.2010 год. до 11.10.2012 год.
В тази му част въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Г. Г., чрез пълномощника му адвокат С., с оплаквания за липса на конкретизация на заявената искова претенция и неправилност на извода за основателността й в присъдения размер. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и вместо това искът по чл. 31, ал. 2 ЗС бъде отхвърлен.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.
В приложеното към касационната жалба на Г. Г. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК по процесуалноправните въпроси, свързани със съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, непосочване на релевантните факти и доказателствената тежест не е разпределена, за правомощията на въззивната инстанция при допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с горните въпроси и с оглед допускане на доказателства във въззивното производство. Поставен е въпросът за доказателствената тежест по предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС в хипотезата, в която имотът не се ползва от никой от съсобствениците, както и относно релевантните факти, подлежащи на доказване, вкл. коя е изходната позиция относно достъпа до имота при наличието или липса на ключ от същия. Цитирана е и приложена задължителна съдебна практика, с твърдения, че произнасянето на въззивния съд по поставените въпроси противоречи на същата и се релевира наличието на всички основания за допускане на касационното обжалване.
Т. Б. поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, преди произнасяне относно наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира касационното производство за недопустимо, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В случая по реда на чл. 346 ГПК е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота само от ответника, предявен за сумата 150 лв. месечно за исковия период /изменение на иска в с. з. на 6.12.2012 год./. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума, която в случая е под 5 000 лв. Обжалваното решение по въззивното дело с цена на иска под този размер е изключено от касационно обжалване по силата на закона, поради което и касационната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати. Поради това и съдът не следва да обсъжда наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. П. Г. от [населено място], чрез адв. Е. С., против въззивното решение № 242 от 23.10.2013 год. по гр. д. № 301/2013 год. по описа на Шуменския окръжен съд в обжалваната му част.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 926/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: