Определение №436 от 17.12.2013 по ч.пр. дело №7518/7518 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 436
София, 17.12.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 7518 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .

Образувано по частна жалба вх. Nо 5987/12.11.2913 год. на И. Д. И. – ОЗ П., V гр. срещу Определение Nо 612 от 05. 11. 2013 год. по ч.гр.д. Nо 514/ 2013 година на Апелативен съд- Варна.
С посоченото определение , апелативният съд в правомощията на втора инстанция , е оставила без разглеждане ЧАСТНА ЖАЛБА вх. Nо 4925/27.09.2013 год. на И. Д. И. срещу Определение Nо 118 от 13.09.2013 година по преписка вх.Nо 3709/15.08.2013 год. на ОС- Търговище , с което в върната искова молба , като нередовна на основание чл. 129 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено , че срокът за обжалване е спазен. Прилага писмо с изх. Nо М-2272 от 24.09.2013 година на деловодството на затвора , съдържащ жалбата му , и счита , че неправилно е прието, че не е спазил срока .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с частната жалба доводи, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
По пр.вх. Nо 3709/15.08.2013 година е постъпил ЖАЛБА с които според твърденията на жалбоподателя И. Д. И., понастоящем затворник в ОЗ-П., V гр., се прави искане за образуване на гражданско дело срещу лицето М. Р. М., дознател, за вреди произтичащи от неизпълнение на служебни задължения.
Преписката му е администрирана , констатирано е , че т.н. „жалба” не отговаря на изискванията на закона за редовна искова молба ,поради което на молителя са дадени конкретни указания за уточняване на легитимирания да отговаря за тези вреди орган, да се конкретизират извършените неправомерни действия и се внесе ДТ.
С Определение Nо 118 от 13.9.2013 година на Председателя на ОС-Търговище преписката е върната , след като се приема , че уточнението , направено с Писмо от 26.08.2013 година не отстранява констатираните нередовности и не съставлява поправена искова молба.
Съобщението за постановеното Определение 118/ 13.09.2013 година , И. Д. И. е получил на 18.09.2013 година/ л.12- апелативен съд/.
Срещу така постановеното определение е подадена „ЖАЛБА” от И. Д. И. , надлежно адресирана до АС-Варна с дата 23.09.2013 година .
За да приеме , че тази жалба е просрочена и процесуално недопустима , АС-Варна е приел, че същата е постъпила в канцеларията на ОС-Търговище на 27.09.2013 година ,с клеймо от 26.09.2013 година ,а срокът за обжалване , считан от 18.09.2013 година е изтекъл на 25.09.2013 година ,поради което правото на жалба е преклудирало.
Изводите на апелативния съд за пропуснат срок за неправилни, неточни и несъобразени с конкретните факти, поради което обжалваното определение следва да се отмени.
За да прецени дали „жалбата” , изготвена собственоръчно с дата 23.09.2013 година / т.е. в рамките на срока по чл. 60 ал.4 ГПК/ е изтекъл , администриращия съд е следвало да съобрази основното обстоятелство , а именно че жалбоподателят И. Д. И. е затворник , поради което единствения начин за официална кореспонденция със съдебните , държавни или други административни органи е чрез затворническата администрация. В тази аспект следва извод , че меродавна дата за спазване на определен от закона процесуален срок е датата на подаване на документите до съда пред затворническата администрация,аналогично на дата на пощенско клеймо, а не тази на получаване на писмото в канцеларията на сезирания съд. Макар и да се касае до спазването на срок , който се брои според правилата на ГПК, апелативният съд е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 184 от НПК относно принципа установен за спазване на сроковете от лица , които изтърпяват наказания лишаване от свобода.
С оглед на изложеното по горе и като съобрази представения с частната жалба документ ‘ молба за получаване на изх.Nо на изходяща кореспонденция: писмо до АС-Варна „ от администрацията на ОЗ- П., че жалбата срещу определение Nо 118/ 13.09.2013 година е с изх. Nо М – 2227/ 24.09.2013 година.
При тази безспорна фактическа констатация и изложените правни съображения следва извод , че частната въззивната жалба на И. Д. И. срещу Определение Nо 118 от 13.09.2013 година на ОС-Търговище е била подадена в рамките на срока по чл. 60 ал.4 ГПК за въззивния съд съществува процесуалното задължение да я разгледа по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение Nо 612 от 05. 11. 2013 год. по ч.гр.д. Nо 514/ 2013 година на Апелативен съд- Варна и
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на частна жалба вх. Nо 5987/12.11.2913 год. на И. Д. И. – ОЗ П., V гр.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар