О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
София, 03.05.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 133 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 12893 от 30.11.2015 г., подадена от В. Г. Ш. срещу определение № 181 от 10.11.2015 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 4636/2015 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба срещу въззивно решение № 108 от 09.03.2015 г. по гр.д. № 1054/2014 г. на ОС – Пазарджик.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навежда се довод, че неправилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба, тъй като макар същата да е подадена на 21.05.2015 г., тя е „заведена пред самия ВКС под № 10993 с дата на подаване 09.09.2015 г., а именно след 03.07.2015 г.”. По тази причина касаторката счита, че по отношение преценката за допустимост на обжалването от гледна точка цената на иска приложение следва да намери новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] е депозирал писмен отговор, с който поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че установителния иск на В. Г. Ш. срещу [община] за правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от терен с площ 260 кв.м., находящ се в [населено място], [община], е с цена 124 лв., което е под предвидения в закона минимум от 5 000 лв. за допускане до касационно обжалване на въззивното решение съобразно редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК до изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.
Определението е правилно.
В разглеждания случай съдът е сезиран с искове за защита на правото на собственост върху идеални части от недвижим имот, като съобразно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска в тези случаи е равна на данъчната оценка на съответните части от имота. Видно от данъчната оценка от л. 7 от първоинстанционното дело, цената на иска в случая не надхвърля сумата 5 000 лв. Това обстоятелство не се оспорва с частната жалба, а жалбоподателката го е признала още с депозирането на исковата молба, посочвайки в нейната титулна част като цена на иска сумата 1 412 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията до изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По силата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) това правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени до 06.07.2015 г. включително. Правилото е приложимо и в настоящия случай. Това е така, защото касационната жалба се счита подадена на датата на регистрирането й в деловодството на въззивния съд (чл. 62, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 283 ГПК) или с подаването й по пощата (чл. 62, ал. 2 ГПК). В случая касационната жалба е подадена по пощата на 20.05.2015 г. – преди влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.) допустимостта на касационното обжалване е обусловена от размера на цената на иска. Становището на жалбоподателката, че § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК не намира приложение, защото касационната жалба е заведена пред самия ВКС на дата, следваща във времето 03.07.2015 г., не намира опора в закона. Дори да бъде споделено такова разбиране, то касационната жалба пак не би подлежала на разглеждане, макар и поради друга причина – поради просрочието й.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181 от 10.11.2015 г. на ВКС, ГК, Второ гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 4636/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: