Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 31.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4340/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.295 ГПК.
Търговско дружество [фирма] със седалище [населено място] заявена от изпълнителните директори Е. П. и И. С. и приподписана от юркс. Е. З. обжалва и иска да се отмени Решение No 180 от 17.05.2016 година по В.гр..д.Nо 178/2016 год. на ОС- Русе, постановено на основание чл. 108 ЗС. Поддържа се , че въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на неправилна преценка на доказателствата по делото относно режима на придобиване на собствеността по време на фактическата раздяла на бившите съпрузи, изключваща принос по см. на чл. 19 ал.1 СК/1985 год.-отм., в контекста и на италианския закон, постановил решение за фактическа раздялата на съпрузите от 13.03.2002 год. на съда в [населено място], на обстоятелствата , че кредитът е опуснат само на бившия съпруг Н.Г. и с него е покрита цената на процесното жилище, както и се поддържа неправилност на изводи относно направеното при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност от длъжника Н. Г. и др.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси , свързани с възражение за изключителна собственост на недвижимия имот , придобит по време на брака на страните – бивши съпрузи от стана на единия съпруг , по време на изрично регистрирана по съдебен ред фактическа раздяла, установена като процедура по чуждия закон на съпруга- небългарски гражданин, при липса на принос по см. на чл. 19 ал.1 СК/85 год.- отм. , за приложимото право относно съдържанието на законовите термини съвместен принос според българския закон- чл. 19 ал.1 СК/85 г.-отм. и „фактическа раздяла“ като правен институт по см. на чуждия/ в случая на италианския/ закон,по поставените въпроси по приложение на института на придобивната давност , в хипотези , когато е налице придиобиване на недвижим имот от публична продан, който отчасти не принадлежи на длъжника по принудителното изпълнението от гл.т. за възможността да се присъедини владение от купувача по публичната продан към владението на длъжника – несобственик .
Ответникът по касация Д. М. Ло Д. чрез адв. Е. М. – АК Р. поддържа , че не са налице и основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като материалният закон е приложен точно и съобразно на събраните по делото доказателства , че съпрузите не са били във фактическа раздяла, която да изключва всякакви финансови и други отношения между тях в периода на закупуване на недвижимия имот. поддържа , че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като няма фактически и правни основания да се приеме , че процесният имот е могъл да се придобие и на основание изтекла придобивна давност в полза на бившия съпруг.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/ 2017 година / , намира :
С обжалваното решение , окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е потвърдил решението на първата инстанция по уважения ревандикационен иск на Д. М. Ло Д. срещу купувача от публична продан- търговско дружество [фирма] на 1/2 идеална част от собствеността на апартамент в [населено място] , съставляващ съпружеска имуществена общност на бившите съпрузи Д. М. Ло Д. и Н. Г..
По изведените правни въпроси
С разпоредбата на чл. 77 ЗС законодателят дефинира , че правото на собственост се придобива чрез правна сделка , по давност или друг начин , който начин обичайно касае административен акт с гражданско правни последици.Когато правната сделка, като деривативно придобивно основание на правото на собственост се сключва по време на граждански брак , съобразно правилата на действащите от 1968 година семейни кодекси : СК/68г.-отм. , СК/85 г.отм. и СК/2009 год., придобитите права върху вещи и вещните права са съпритежание на съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност.
С разпоредбата на чл.13 ал.1 СК/68- отм. установява ,че „недвижимите и движими вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака , принадлежат общо на двамата съпрузи , независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството“ . Разпоредбата на чл. 19 ал.1 СК/85-отм. възпроизвежда нормата с някои отклонения/ като са включени и паричните влогове на съпрузите в общността/, като изрично поставя акцента на съвместния принос на съпрузите в придобиване на вещните и/или правата върху вещи по време на брака им.
Чл. 21 ал.1 на действащия СК/2009 г. не само се възпроизвежда нормата , че семейната съпружеска общност по отношение на вещите и правата върху вещи е резултат на съвместния принос на съпрузите , но и с ал.2 е дадена легална дефиниция на съвместния принос- а имено че същият може да бъде „ израз на вложени средства , на труд , грижа за децата и в работа в домакинството“.
Семейният кодекс от 2009 година за първи път изрично урежда отрицателният установителен иск по чл. 21 ал.4 СК/ редакция след изм. с ДВ. бр.100/2010 година /,„за липса на съвместен принос“.Законодателната уредба е израз на желанието на законодателя да бъдат разграничени хипотезите на оспорване на съпружеската имуществена общност по отношение на вещи или права върху вещи поради липса на принос от страна на някой от съпрузите, и споровете за частична или пълна трансформация по чл.23 ал.1 и/или ал. 2 СК.
Законът поставя съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното основание. Приносът се предполага, съгласно установената презумпция на чл. 19 ал. 3 СК/85-отм. но тя е оборима- до доказване на противното.
На базата на разпоредбите на чл. 19 СК/85 –отм. съдебната практика на ВКС приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност./така Решение No 43/05.04.2013 год. по гр.д.No 802/2012 година на ВКС- II г.о., Решение No 1372/ 28.01.2009 год. по гр.д.No 5932/2007 год. , постановено от ВКС- II г.о. по реда на чл. 218 а б.“а“ ГПК / отм.//.
Наличието на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Фактическата раздяла, според съдебната партика, е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и икономическа връзка между тях. Самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла, когато съпругът работи в друго населено място или друга държава.
Наличието на международен елемент в брачното правоотношения – в случая граждански брак , сключен между гражданин на Република Италия и на Република България, и прекратен по правилата на чуждия закон, налага сравнително правен подход при преценка на правните последици на едни и същи правни институти в националния и чуждия закон.
Така фактическата раздяла , по правилата на италианския закон / приложен в превод по делото/ е част от установената процедура по прекратяване на брака с развод, обявява се с решение на съда за прекратяване на съжителство и не се нуждае от установяване по делото като факт на обективните отношения между бившите съпрузи. Доколкото по време на регистрираната фактическа раздяла са придобити недвижими или движими вещи, италианският закон, който също признава съпружеската имуществена общност , изключва съвместното придобиване на „имущества“ „поради лична или съдебна раздяла“.Доколкото е налице възражения за изключителна собственост на недвижимия имот , придобит по време на брака на страните – бивши съпрузи от стана на единия съпруг, по време на изрично регистрирана по съдебен ред фактическа раздяла, установена като процедура по чуждия закон на съпруга- небългарски гражданин, при липса на принос по см. на чл. 19 ал.1 СК/85 год.- отм. , не може да има спор , че придобитите на територията на съответната държава имущества , ще се подчинят на правилата , установени от местния закон.
Придобиването на недвижим имот на основание придобивна давност по см. на чл. 79 ал.1 или 2 ЗС, предполага установяването, при условията на пълно и главно доказване , на комплекс настъпили правно релевантните факти : упражнена от претендиращото лице в течение на времето – 10 или 5 години , фактическа власт на конкретен обект на правото на собственост, чужда собственост, спокойно и необезпокоявано упражняване правомощията на собственика /право на владение, на ползване и фактическо разпореждане/, без противопоставяне от страна на собственика на вещта , с намерение да се свои- т.е. с намерение от страна на лицето, упражняващо фактическата власт вещта да се счита като негова.
Недвижимите имоти на територията на Република България се подчиняват на режима за придобиване на вещни права , съобразно на българското законодателство, а споровете за тези вещни права са от изключителната правораздавателна компетентност на българския съд.
По съществото на касационната жалба
Предвид изложеното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приел, че придобитият чрез договор покупко – продажба , обективирана с НА No 118 от 16.03.1999 година на името на бившия съпруг Н. Г. Г. апартамент в [населено място] –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1941.18 по КК и КР на [населено място] е съсобствен към датата на публичната продан- 09.09.2010 година , придобит в режим на съпружеска имуществена общност ,при равни права на бившите съпрузи.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. М. Ло Д. – италиански гражданин против [фирма], за признаване правото и на собственост на 1/2 ид. ч. от апартамент № 12, находящ се в [населено място], с площ 60.75 кв. м., придобит по време на брака й с ответника Н. Г. Г. , закупен от публична продан от ответника- търговско дружество по изп. дело No 200/2010 година на ЧСИ И. Х., като имущество на длъжника по изпълнението Н. Г..
С отменително решение на ВКС е преклудиран спора относно възможността бившата съпруга-гражданин на страна от ЕС да придобие вещни права на основание чл.19 ал.1 СК/85- отм., като е прието , че с разпоредбата на чл. 29 ал. 3 ЗС в редакция преди изменението в ДВ бр. 59/2000 г. е предвидено, че чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот с разрешение на министъра на финансите, освен ако със закон е установено друго. В хипотезата, когато по силата на приложимия закон, уреждащ имуществените отношения между съпрузите, придобитото от тях през време на брака става обща собственост, независимо от това на чие име е придобито, логическото тълкуване на нормата налага да се приеме, че не се изисква разрешение за придобиване от съпруга – чужденец, който не участва в осъществяването на придобивния способ.
След връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд , по същество са приети за неоснователни възраженията на ответника [фирма] , касаещи невъзможността ищцата да придобие вещни права по време на фактическа раздяла на съпрузите и заявеното при условията на евентуалност възражение за придобивна давност по отношение частта на ищцата.
От фактите по делото е безспорно, че гражданския брак на Д. М. Ло Д. и Н. Г. Г. , сключен на 24.12.1992 година в [населено място] е прекратен със съдебно решение на италианския граждански съд от 12.06.2007 година.
Процесния апартамент в [населено място] – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1941.18 по КК и КР на [населено място] е закупен с Договор за покупко – продажба , обективирана с НА No 118 от 16.03.1999 година на името на бившия съпруг Н. Г. Г. .
В рамката на спора за времето на фактическа раздяла на бившите съпрузи, решаващият съд е базирал изводите си на събраните писмени доказателства- подаване на молбата за съпружеска раздяла до съд в М., Италия от страна на ищцата на 04.05.1999 год. и съдебните актове : решението на италианския съд за прекратяване на съжителството от 04. 02. 2002 година и решението от 12.06.2007 година за разтрогване на брака. Като е преценил тези доказателства , съпоставени с показанията на изслушания свидетел, изводите , че процесният имот не е придобит по време на „фактическа раздяла“, която да изключва приноса на съпругата към монета на закупуване на апартамента и да даде основание за оборване презумпцията на чл. 19 ал.3 СК/85 –отм. , са правилни, законосъобразни и обосновани.
След прекратяване на брака с решението за развод, влязло в сила на 12.06.2007 г., постановено от съда в [населено място], Италия, бившите съпрузи са станали съсобственици на имота при равни дялове по 1/2 ид. ч. в режим на обикновена съсобственост, съгласно разпоредбата на чл. 27 СК/85 –отм. Изводите на съда , че търговското дружество- ответник по иска , като купувач на изнесения на публична продан недвижим имот – апартамент, не е придобил собствеността върху целия имот, тъй като съпругът-длъжник Н. Г. нито е имал право да се разпорежда с целия имот , извън собствената си идеална част. Следователно, при изнасянето му на публична продан, която се явява деривативен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, ответникът-купувач не е станал собственик и на частта на съпруга-недлъжник, независимо от това че с постановлението ЧСИ му е възложил целия имот – арг. на чл. 496 ал.2 ГПК.
Изводите на въззивния съд , че имотът не е придобит от ответника на основание изтекла в полза на бившия съпруг придобивна давност по отношение идеалната част на ищцата, респ. при условията на присъединено владението са правилни като краен резултат , макар и не изцяло по изложените от решаващия съд съображения.
Настоящият състав на ВКС счита, че давностният срок за придобиване на идеалната част от процесния апартамент от страна на купувача, който е започнал да тече от влизане в сила на постановлението за възлагане от 09.09.2010 г., не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба на 08.11.2013 г..
Изводът , че ответника по иска не е могъл да придобие на собствено основание процесната 1/4 идеала част въз основа на давностно владение при условията на чл.82 ЗС – присъединяване на неговото владение към това на съпруга-длъжник, е законосъобразен. Но причината за това не е обстоятелството , че „ последният/ длъжника/ няма качеството на праводател по правна сделка и е налице публична продан“. Този извод е изцяло противоречие на закона- чл. 496 ал.2 ГПК. Присъединяване на владение по см. на чл. 82 ЗС е възможно при всички хипотези на правоприемство / универсално или частно/. След като няма спор , че публичната продан е деривативен способ за придобиване право на собственост , то не може да има съмнение относно правоприемство. Причината да не може да се приеме наличие на осъществен фактически състав на чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 82 ЗС е в това , че преди да бъде прекратен брака на бившите съпрузи, съсобствеността им е бездялова, и съгласно чл.115 б „в“ ЗЗД между съпрузите давност не тече. Дяловете на всеки от тях в съсобствеността е резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, а при развод ,това предполага влязло в сила решение за прекратяване на брака. Само при обособените дялове може да се приеме , че лицето , което упражнява фактическа власт на имота , упражнява фактическата власт от отношение на чуждата 1/2 идеална част с намерения за своене .Доколкото разводът е постановен от италианския съд с решение от 12.06.2007 година и съгласно разпоредбата на чл. 191 от Гражданския кодекс, това е една от хипотезите за настъпване прекратяването на общността , то срокът по чл. 79 ал.1 ЗС, започнал да тече от 12.06.2007 година и не може да се приеме , да е изтекъл към 8.11.2013 година .
По изложените съображения и на основание чл. 295 във вр. с чл. 293 ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение No 180 от 17.05.2016 година по В.гр..д.Nо 178/2016 год. на ОС- Русе, с което на основание чл. 108 ЗС е уважен иска на Д. М. Ло Д., гражданин на Република Италия срещу търговско дружество [фирма] за признаване правото на собственост на 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1941.18 по КК и КР на [населено място] и осъждането на дружеството да и предаде собствеността.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: