Определение №101 от 5.3.2019 по ч.пр. дело №4346/4346 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

С., 05.03. 2019г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4346/2018 год.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 449/06.12.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и са обезсилени като недопустими определение № 2784 от 04.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3534/2018 г. на Софийския апелативен съд и определение № 117 от 19.02.2018г., постановено по гр. д. № 699/2017г. на Пернишкия окръжен съд .
С молба вх. № 11018 от 19.12.2018 г. жалбоподателят С. Г. Н. е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди разноски, извършени пред касационната инстанция и пред апелативния съд.
Ответната страна [фирма] не взема становище по молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Възникването на отговорността за разноски се предпоставя от разрешен по същество материалноправен въпрос, обусловил развитието на исковото производство – чл. 78, ал. 1 – ал. 3 ГПК или процесуалноправен спор относно правото на иск – чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая ищцата не е предявила иск срещу [фирма], както погрешно са приели първата и въззивна инстанции, респективно няма възникнало процесуално правоотношение с ответника. След като поведението му не е обусловило възникването на притезанието за разноски, не следва такива да му се възлагат.
Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Г. Н. молба вх. № 11018 от 19.12.2018 г. за допълване на определение № 449/06.12.2018г. в частта за разноските.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар