О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
С., 17.09. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2992/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. П. срещу определение № 12343/31.05.2018г., постановено по в. ч. гр. д № 15919/2017г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба с вх. № 51072699/20.11.2017г. срещу определение № 260130 от 06.11.2017г., постановено по гр. д. № 73505/2017г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Излагат се твърдения за наличие на корупционни практики и некомпетентност от страна на съда, обусловила незаконосъобразността на съдебните актове, от които се възползвали „имотни измамници“. Жалбоподателят счита, че е изпълнил задължението си да посочи ответниците по предявените искове, както и да опише претърпените от него вреди, чието репариране търси, като същевременно съдът е длъжен служебно да изпрати преписи от исковата молба на ответниците. Искането е за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, възстановяване на нанесените му вреди по чл. 45 от ЗЗД, решаване на въпроса относно пълномощно от 06.11.1998г. и умишленото укриване на законни наследници съобразно протокол от 05.11.1998 г. на нотариус Е..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се доразвиват оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението. В обособени пет самостоятелни точки се сочи, че въззивното решение е неправилно и съдът е решил съдебния казус в противоречие с постоянната практика на ВКС, като не обсъдил всички приети по делото доказателства, от които произтича правото на жалбоподателя на оспори формираните от съда изводи. Счита, че постоянната практика на ВКС, свързана с решаването на съществен правен въпрос за определяне носителя на правото на собственост следва да намери приложение в конкретния спор за вещни права, тъй като са налице безспорни доказателства за правото на наследство и собственост на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявената от Д. К. П. искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК и на чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности с разпореждане № 242044/18.10.2017 г.; че дадените указания били връчени на ищеца на 25.10.2017 г. и в определения му едноседмичен срок нередовностите не били отстранени. В тази връзка обосновал, че в подаденото на 30.10.2017г. заявление се съдържали неотносими към предмета на спора доводи, но не и изложение на обстоятелствата, обуславящи вида и произхода на евентуалната отговорност на индивидуализираните и неиндивидуализирани ответници, както и конкретни ясно формулирани правнорелевантни искания към съда спрямо всеки ответник. Съобразил е изявлението на ищеца, че отказва да внесе държавна такса по претенциите си и да представи преписи от исковата молба. При тези данни е счел, че правилно районният съд е върнал предявената искова молба като нередовна. Обосновал е довод, че връщането й не препятства възможността ищецът отново да заяви претенциите си пред съда чрез надлежно подадена нова молба, като му разяснил възможността да ползва правно съдействие и защита от лице с юридическа правоспособност във връзка с изготвянето й при условията и по реда на Закона за правната помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Единствено може да го конкретизира, уточни и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания за това. В представеното от жалбоподателя изложение се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които подлежат на проверка при разглеждане на жалбата по същество, а не във фазата по нейната селекция. Същевременно не се сочи и обосновава, а и не се констатира от състава наличие на очевидна неправилност на обжалваното определение.
В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12343/31.05.2018г., постановено по в. ч. гр. д № 15919/2017г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: