1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
С., 21.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 564/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец Е. О. Б. с фирма „Е. – Р. – Е. Б.” [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. М., срещу определение № 484 от 23.03.2011 г. по ч. гр. дело № 856/2011 г. на Софийски апелативен съд. Със същото се потвърждава разпореждане № 12 от 28.01.2011 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по т. д. № 37/2010 г., с което е върната въззивната жалба на едноличния търговец, поради невнасяне на дължимата държавна такса.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 309/21.11.2008 г. по т. д. № 312/2008 г. на І ТО на ВКС,
Ответникът по частната касационна жалба – Д. Р. Д. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Изложени са доводи за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С решение № 117 от 02.12.2010 г. по т. д. № 37/2010 г. Софийски окръжен съд е признал за установено на осн. чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на едноличен търговец Е. О. Б. с фирма „Е. – Р. – Е. Б.” (в неплатежоспособност) [населено място] съществуването на вземане на Д. Р. Д. от [населено място] към едноличния търговец в размер на 47 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 12.11.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Срещу същото е депозирана въззивна жалба от Е. О. Б. с фирма „Е. – Р. – Е. Б.” [населено място], която с разпореждане от 22.12.2010 г. СОС е оставил без движение, с указания жалбоподателят да внесе държавна такса в размер на 940 лв. Съобшението е получено от синдика на едноличния търговец А. Г. на 20.01.2011 г. На 27.01.2011 г. е депозирана молба от синдика, в която твърди, че делото е за попълване масата на несъстоятелността и на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса предварително не се внася. С разпореждане № 12/28.01.2011 г. съдът връща подадената жалба, поради неизпълнение на указанията. Същият е приел, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, тъй като в първоинстанционното производство едноличния търговец е бил ответник. Същото е обжалвано пред САС, който с определение № 484 от 23.03.2011 г. по ч. гр. д. № 856/2011 г- (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът: Дължи ли държавна такса по подадена въззивна жалба търговец по предявен срещу него установителен иск по чл. 422 ГПК и приложима ли е разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ?
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 860/03.12.2010 г. по ч. т. д. № 863/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. Според същата, когато срещу търговец в несъстоятелност е уважен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено задължението му към ищеца, не е налице дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността по чл. 620, ал. 5 ТЗ и по подадената въззивна жалба търговеца в несъстоятелност дължи държавна такса. Предявения установителен иск, предмет на делото, няма връзка с установителния иск за вземането по чл. 694, ал. 1 ТЗ, като страните не спорят, че кредиторът (ищецът
не е направил възражение пред съда по несъстоятелността срещу неприемането от синдика на вземането му срещу търговеца в несъстоятелност. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 484 от 23.03.2011 г. по ч. гр. дело № 856/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: