О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
гр.София, 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 774/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. М. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 368 от 05.03.2012 г. по гр.д.№ 2258/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 03991/ 2006 г., и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против М. на о. иск, квалифициран по чл.49 от ЗЗД, за сумата от 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило през 1993 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос за предпоставките, при които възниква отговорност за обезщетяване на вреди по чл.49 от ЗЗД и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото, както и доводите на страните. Счита, че тези въпроси са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна – М. на о. – не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно жалване на въззивното решение е неоснователно.
И двата поставени от касатора въпроса не обуславят въззивното решение. Предявеният иск е отхвърлен не защото доводите на ищеца не са възприети или защото претенцията му е счетена за недоказана. Напротив, въззивният съд е обсъдил твърденията на касатора и ги е счел за установени от доказателствата по делото. Приел е, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане и че именно ответникът дължи обезщетяването на тези вреди. Искът е отхвърлен защото ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът е счел за основателно. Във връзка с давността правен въпрос не е формулиран, а въпросите, които жалбоподателят е поставил, са без значение за решението на въззивния съд. По такива (необуславящи въззивното решение) въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 368 от 05.03.2012 г. по гр.д.№ 2258/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: