О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 25.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 498 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Н., О. К. А., Б. В. И., М. В. Я., М. Н. Г., М. И. П., И. П. К., Д. А. В., С. А. И., С. А. В., Н. А. Д., Г. И. М., А. И. М., И. К. М., Л. К. М., Р. А. Я., С. А. Я., Т. А. Я. срещу въззивно решение от 06.07.2011 г. по възз. гр.д. № 5644 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 12.01.2009 г. по гр.д. № 12572 /2007 г. на Софийския районен съд, г.о., 36 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу [фирма], Е. А. Х. и С. с правно основание чл.31,ал.1,т.2 З. (отм.) за попълване на кадастралната основа на действащия регулационен план, одобрен със заповед от 1980 г. с дворно място с площ 811.70 кв.м., представляващо парцел І-816 А, от кв. 249 по регулационния план, изработен преди 1950 г. на [населено място],[жк]. Въззивното решение е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника [фирма] – К. А. К., Л. К. К. и Й. К. К..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] и третите лица негови помагачи Л. К. и Й. К. в писмен отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Насрещните страни Е. А. Х. и С. не изразяват становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
Ищците твърдят, че процесният имот им е реституиран по силата на чл.1 ЗВСОНИ и че изобщо не е нанесен в кадастралната основа, искат нанасянето му с доводи, че площта на съседните имоти е по-голяма от тази по документи и че държавата не е посочена като граница, а придобиването по давност от държавата е забранено.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдът е приел, че : не се установява конкретната площ на имота на наследодателя на ищците при отчуждението по ЗОЕГПНС, доколкото има разминаване между документите за собственост, актовете за ДС, отбелязванията по действалите тогава кадастрален и регулационни планове и графичните изчисления на основите; при последвалите регулационни промени, настъпили след отчуждаването, отразили се както на границите, така и на площта на имота, не може да се направи категоричен извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът съществува в границите и в размерите, в които е отчужден; възстановяването на правото на собственост не може да дерогира отчуждителното действие на благоустройствените мероприятия; Съдът е основал изводите си на прието заключение на СТЕ по делото, според което поради липсата на графични материали отпреди 1950 г. границите на имотите не могат да бъдат проследени. Така съдът е приел крайния извод, че не са установени точната площ на имота към момента на одържавяването му и неговите граници, поради което не би могло да се прецени дали в момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот е съществувал в рамките на тази площ и граници, поради което искът е неоснователен. Съдът е приел също, че не е доказана и предпоставка за възстановяването на собствеността на имота на твърдяното от ищците основание – чл.1 ЗВСОНИ – че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът се е намирал в патримониума на държавата, общината, респективно – на техни фирми или юридически лица
Изведените от жалбоподателите правни въпроси : може ли да се проведе успешно иск чл.31,ал.1,т.2 З. (отм.) при доказване на грешка в кадастралната основа преди възстановяване на собствеността на имота и невлязъл в сила план и следва ли да се приеме, че е невъзможна защита по иск по чл.31,ал.1,т.2 З. (отм.) (че такъв иск е неоснователен) от наследниците на собственик, чиято собственост е отчуждена по ЗОЕГПНС, върху имот, който не е нанесен правилно в кадастралния план по време на притежаването му от държавата (преди ЗВСОНИ), не са обуславящи, т.к. въззивният съд е приел, че ищците не твърдят и не доказват грешка в кадастралния план, а че твърдят непълнота на плана, но в спора не е доказано, че процесният имот е съществувал в рамките на твърдените площ и граници (площта и границите на имота преди одържавяването), както и не е доказано осъществяването на една от предпоставките за възстановяване на собствеността, предвидена в чл.1 ЗВСОНИ.
И. от жалбоподателите правен въпрос : следва ли да се приеме, че недвижим имот, който не е нанесен в кадастрален план поради грешка в същия, защото е бил предмет на нищожна делба, проведена без участието на един от съсобствениците – държавата, е престанал да съществува и държавата няма процесуална възможност за изправяне на допуснатата грешка, не е обуславящ, искът е отхвърлен не поради липса на процесуална възможност, а поради недоказването на предпоставките за уважаването му (обсъдени са по-горе), а твърдението на ищците за извършена съдебна делба е за период след който се иска попълване на кадастралната основа и с исковата молба нищожността на тази делба не е наведена като основание на иска.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, искането на [фирма] за присъждането на разноски е основателно за сумата 1 000 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство, съгласно чл.78,ал.10 ГПК на третите лица – помагачи не се присъждат разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 06.07.2011 г. по възз. гр.д. № 5644 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в.
Осъжда М. И. Н., О. К. А., Б. В. И., М. В. Я., М. Н. Г., М. И. П., И. П. К., Д. А. В., С. А. И., С. А. В., Н. А. Д., Г. И. М., А. И. М., И. К. М., Л. К. М., Роза А. Я., С. А. Я., Т. А. Я. да заплатят на [фирма] сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.