О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 10.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 873 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. Б., С. М. Б. и Д. Х. Д., чрез пълномощника им адвокат Д против решение № 420 от 6.04.2009 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което оставено в сила решение от 7.02.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Районен съд В. за уважаване на предявения от К. К. К. и Я. Г. А. против Б. Д. Б., С. М. Б. и Д. Х. Д. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ жилище в гр. В., ул.”П” № 15 и е отменен, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт № 1* том ХLVІ, дело № 12726/1997 г. на нотариус при ВРС.
Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, че при спор за собственост съпрузите са задължителни необходими другари и предявяването на иска против двамата е абсолютна процесуална предпоставка за допустимоста на процеса. Този въпрос се разглежда в задължителната и каузална практика, на която се позовават касаторите, но е неотносим към атакуваното въззивно решение. Касационният съд преценява наведените доводи за допускане на касационно обжалване, а впоследствие постановява касационното решение в рамките на наведените касационни основания и според поддържаните твърдения и доказателствата пред инстанциите по същество – първоинстанционен и въззивен съд. В случая до приключване на устните състезания на проведеното при условията на чл.218з от ГПК /отм./ въззивно производство по делото са липсвали твърдения и доказателства, че Д. Х. Д. е бил в брак към момента на сключването на сделката с процесния имот, от което следва, че по поставения въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 420 от 6.04.2009 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: