О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 282 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. Г., И. Ж. Щ., В. Л. Т. и А. Ж. Т. против решение № 294 от 13.10.2008 г., постановено по гр.д. № 432 по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 12 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 497 от 2006 г. на Районен съд- Р. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от А. В. Г., В. Л. Т., И. Ж. Ш. и А. Ж. Т. против „З” О. , гр. С. и Л. З. Т. иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на продавените от Л. З. Т. на „З” О. , гр. С..83 % от правото на собственост върху недвижим имот.
Ответникът по касационната жалба „З” О. , гр. С. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК и претендира направените разноски, а Л. З. Т. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Въззивният Окръжен съд П. е приел, че договорът от 17.10.2006 г., по който „З” О. , гр. С. е придобило от Л. З. Т. 0.83 % от собствеността на процесния недвижим имот съставлява договор за продажба на наследство от права и задължения по чл.212 от ЗЗД, а спрямо този договор правилата на чл.33 от ЗС не важат.
Твърденията на касаторите се свеждат до довод, че съществува изключение от принципа, че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС не се прилага към договорите за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД и това изключение визира случай, когато с договор по чл.212 от ЗЗД се цели заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗС, какъвто е настоящия случай, при който сделката е сключена с цел заобикаляне на закона и разпоредбата на чл.33 от ЗС и следва да се отмени. Считат, че по този въпрос въззивното решение противоречи на разрешенията, дадени в решенията на ВС на РБ, на които се позовават.
Поставеният въпрос не се явява съществен с оглед изхода на настоящия спор, тъй като е свързан с евентуална нищожност на договора, а правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС предпоставя действително договорно правоотношение. Същевременно разрешенията по решение № 3* от 17.12.1971 г. по гр.д. № 2* от 1971 г., І г.о. /касаещо нищожност на договор по чл.212 от ЗЗД, ако наследството включва само недвижими имоти и сделката е сключена с цел заобикаляне на ЗРПВПВННИ/ и по решение № 123 от 21.01.1985 г. по гр.д. № 976/84 г., І г.о. /даващо тълкуване, че облекчената форма по чл.212, ал.2 от ЗЗД е приложима само при продажба на наследство, но не и при други сделки с наследство, включващо недвижими имоти/ са неотносими в настоящия случай, разглеждащ приложимостта на потестативното право по чл.33, ал.2 от ЗС към договорите по чл.212 от ЗЗД.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторите следва да възстановят направените от „З” О. , гр. С. разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 13.10.2008 г., постановено по гр.д. № 432 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
ОСЪЖДА А. В. Г., И. Ж. Щ., В. Л. Т. и А. Ж. Т., съдебен адрес: гр. С., ул.”К” № 8, ет.3, офис 10, а. К да заплатят на „З” О. , седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ц” № 14, вх. А, ап.9 разноски за настоящото производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: