3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
С. 29,01,2013г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №850/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на “А.”ООД – [населено място] срещу определение № 3295 от 08.11.2012г. по гр.д. 3388/12г. на Пловдивски окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от настоящият жалбоподател въззивна жалба против решение от 09.08.2012г. по гр.д. №18761/11г. на ПРС, в частта му, с която е отменено протоколно определение на съда от 28.03.2012г.за приемане за разглеждане на евентуално направеното от [фирма] възражение за прихващане с дължимо от ответника вземане в общ размер 250583.18лв. по описани фактури – платено възнаграждение за изработка на пластмасови изделия, за периода 07.2010г. до м.02.2011г. и е прекратено производството по делото в същата част.За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че подадената въззивна жалба в тази част е недопустима, тъй като предмет на обжалването е определение / макар и постановено с обжалваното решение/ което не отговаря на критерия по чл.274, ал.1 ГПК и поради това е изключено от инстанционен контрол.
Жалбата е основателна.
С протоколно определение от 28.03.2012г., постановено по гр.д. 18761г/11г., районният съдия е приел за разглеждане направеното от [фирма] възражение за прихващане с дължимо от ответника вземане в общ размер 250583.18лв. по описани фактури – платено възнаграждение за изработка на пластмасови изделия за периода 07.2010г. до м.02.2011г. Така приетото за разглеждане възражение, следователно, с оглед осъщественото процесуално действие на съда, е било приобщено към предметния обхват на спора и съответно е станало част от предмета на делото. Този извод произтича по аргумент от разпоредбата на чл.289, ал.4 ГПК очертаващ обективните предели на силата на пресъдено нещо- изрично определящ правото на прихващане като неразделна част от предмета на спор в хипотеза на валидното му процесуално въвеждане чрез възражение. Следователно, като част от спорното право, заявеното компенсационно право предполага задължително произнасяне на сезирания съд по него, респективно при прекратяване на производството по отношение на него, инстанционния контрол се обуславя, именно, от задължението на съда за такова произнасяне. Или определението на първостепенния съд е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, поради това, че с него се прекратява производството по част от предмета на спор. То е следвало да бъде разгледано по същество от въззивният съд, който неправилно е извършил преценка за необжалваемост на прекратителното определение на първата инстанция.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3295 от 08.11.2012г. по гр.д. 3388/12г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната прекратителна част и ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: