3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
С., 16.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В.а
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 538/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Г. Т. В. и С. Т. К., приподписана от адвокат Д. К., срещу въззивното решение № 11 от 28.01.2010 г. по в. гр. д. № 378/2009 г. на Т. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация “Ч. технологична компания” АД гр. В. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 567 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 567/2009 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на част от газопреносната мрежа, собственост на ответника, преминаваща през собствено на ищците незастроено дворно място с площ 1 687 кв. м., възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните материалноправен и процесуалноправен въпроси, уточнени от Върховния касационен съд съобразно правомощията му в тази насока съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: 1. възникнало ли е в полза на енергийното предприятие валидно право на прокарване на газопровод след влизане в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г. през недвижим имот, за възстановяването на който е била в ход процедура по ЗСПЗЗ и 2. налице ли е заинтересуваност на вещото лице, ако същото е участвало и дало становище при изработването на плана, с който е определено местоположението на съответното съоръжение. Касаторите считат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Ищците се легитимират за собственици на недвижим имот, възстановен със съдебно решение № 870 от 24.09.1998 г. и скица № 4448 от 04.09.2007 г., послужили като основание за издаване на констативен нотариален акт № 88 от 21.09.2007 г.
Въз основа на разрешение за строеж № 253 от 30.12.1994 г. в имота е изградена част от газоразпределителната мрежа на гр. Търговище, утвърдена с генерална схема за газификация на града. Спорният участък е отклонение за “Търговище ботълинг къмпани” ООД. След изграждане на съоръжението през 1995 г. е издадено разрешение за ползуване № 134 от 19.07.1995 г. от Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол. Трасето на газопровода е отразено в кадастралния план на подземните комуникации и в специализираната карта на града.
Обстоятелствата относно изграждането на газопровода и тези, свързани с ползуването на имота, са установени със заключение на вещо лице – специалист в Общината гр. Търговище. То е посочило, че за спорния имот няма план за застрояване. Изразило е и становище, че съобразно местонахождението му – доста навътре в имота на ищците, условията за застрояване са ограничени – то следва да е извън сервитута на съоръжението.
Възстановяването на правото на собственост върху недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ е сложен фактически състав, който завършва с постановяване на решение на поземлената комисия /сега ОС “Земеделие”/ по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници, или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ – в нови реални граници с план за земеразделяне. И в двата случая актът на органа по поземлената собственост следва да се съобрази с ограниченията на собствеността, без оглед дали предшестват или следват влизането в сила на ЗСПЗЗ. Изводът следва от тълкуване на разпоредбите, уреждащи процедурата по възстановяване на собствеността. Така, според чл. 20 ППЗСПЗЗ при открита процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските земи поземлената комисия трябва да разработи план за земеразделянето, включващ и предложения за устройство на територията въз основа на наличната информация за благоустройствени елементи /чл. 23, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ/. Ако при възстановяване на имота – било в предишните граници, било в нови граници с план за земеразделяне, възникналите дотогава сервитути се разполагат в него, то за собственика съществува задължението по чл. 4, ал. 4 ЗСПЗЗ да опазва наличната комуникация. В разглеждания случай е безспорно, че възникването на сервитута предшества приключването на процедурата по възстановяване. Сервитутът, който е възникнал при действието на чл. 210 ППЗТСУ /отм./ въз основа на предвиждане по плана и издадено строително разрешение, съставлява ограничение на собствеността върху възстановения имот и в този смисъл не е пречка за нейното упражняване по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС. Като е дал разрешение в същия смисъл, включително е изложил и съображения защо не е било необходимо отчуждаване на имота или преценка за по-добро техническо решение на въпроса за местоположението на съоръжението, въззивният съд е приложил точно закона. Затова по повдигнатия от касаторите материалноправен въпрос не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Такова не е налице и по поставения процесуалноправен въпрос. Обстоятелството, че вещото лице е служител в общината, е станало известно на страните още при назначаването му и при приемане на заключението от първоинстанционния съд. Искания за заменяване с друг експерт не са заявени, включително и до даване ход на устните състезания пред въззивния съд. Ето защо доводът, че е налице основание за отстраняване, правилно е отклонен от този съд като направен несвоевременно.
Ответникът по касация не е представил доказателства за разноски, сторени за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 11 от 28.01.2010 г. по в. гр. д. № 378/2009 г. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: