2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
С., 23.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В.а
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 611/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 60 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 782/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд в сила е оставено решение № 521 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 1371/2007 г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Ц. В. К. и Д. В. К. срещу С. Г. М. и С. К. М. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за определяне начин на ползуване на съсобствен имот, съставляващ коридор /тунел/ с площ 13 кв. м., находящ се в приземния етаж в североизточния край на жилищната сграда в УПИ IX-3589 от кв. 83, граничещ от североизток с калканната стена на жилищната сграда на ответниците, като на ищците бъде осигурена възможност да влизат в него и да отворят в същия врата към стълбището на своя етаж.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация – ответници по иска, С. Г. М. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, С. К. М. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:
Предявеният иск е отхвърлен на първо място по съображения, че ищците не са съсобственици на спорния коридор /тунел/. Помещението е обща част под режима на чл. 38, ал. 2 ЗС, съгласно която може да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. В разглеждания случай доколкото коридорът обслужва само и единствено достъпа до втория жилищен етаж на ответниците, той е и тяхна собственост. Помещението е извън обема на правото на строеж, учредено на ищците с н. а. № 52/1966 г. На следващо място е прието, че не са налице нови факти и обстоятелства, обуславящи промяна в това положение, които да водят до пререшаване на въпроса относно ползуването по уговорения начин, като съгласието при установеното договаряне е равнозначно на решението на етажните собственици по смисъла на чл. 32 ЗС.
Касаторите се позовават на: 1. ТР № 67 от 25.11.1969 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че когато съсобственият имот е жилище и е изцяло зает от един от съсобствениците, останалите имат право на иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за реално ползуване между всички съсобственици, които имат жилищни нужди; и 2. р. № 423/1991 г. по гр. д. № 1702/1990 г. на ВС, IV-то г. о., че се допуска разпределяне ползването на обща вещ, за която мнозинството не може да реши начина за ползване или решението е във вреда на общата вещ; при етажна собственост на повече от двама етажни собственици решението се взема от общото събрание на етажната собственост.
В разглеждания случай съсобственост липсва. Жилищната сграда на ищците е построена при уговорените в н. а. № 52/1966 г. условия – построяването й ще се извърши на калкан със съществуващата жилищна сграда, като се остави в първия етаж място, широко 1.30 м., за минаване и вход на съществуващата сграда за втория етаж. С построяването на сградата е създадена хоризонтална етажна собственост с уговорено предназначение на спорния коридор за вход и достъп до втория етаж на старата жилищна сграда. По тази причина – по договаряне, коридорът е част от сградата, която обслужва само един от етажите и е обща част само на лицата, чиито помещения обслужва – т. е. обща част само на собствениците на втория етаж на старата жилищна сграда. В този смисъл е решението по гр. д. № 2994/2005 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., приложено към гр. д. № 1563/2000 г. на Кюстендилския районен съд. Видно от същото, спорното и сега помещение е било предмет на искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, по които страните са същите, както по настоящото дело. С влязлото в сила решение на Върховния касационен съд исковете на Д. и Ц. К. срещу С. и С. М.и за ревандикация на коридора /тунела/ и за премахване на врата на входа на същия, са отхвърлени. Следователно, със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищците. Като основание на претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС ищците отново се позовават на н. а. № 52/1966 г., за който изрично е прието, че учреденото с него право на строеж не включва спорното пространство, поради което и след реализирането на строежа и трансформирането му в право на собственост, последното също не се разпростира върху прохода. Ищците не са въвели друг придобивен способ за претендираното право на собственост, а се позовават на суперфицията, която е отречена като основание за собственост /съсобственост/ в прохода с влязлото в сила решение.
Отделно от изложеното искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданското правоотношение между съсобствениците по отношение разпределение на ползуването и служенето с общата вещ. Разпределението и ползуването се отнасят само до управлението на вещта, но не и до последици, които ще предизвикат изменението и накърняването на субстанцията й или нейното предназначение. В това производство съдът не може да разпорежда извършването на каквито и да е преустройства относно вещта. Разпределението се осъществява при съобразяване на строежите такива, каквито са, а не с оглед бъдещото им изменение. В този смисъл е постоянната и неотклонна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС. За разлика от това, вещото лице от техническата експертиза е установило, че в случая разпределението на ползуването би могло да се извърши по посочените от него два начина, всеки от които предвижда пробиване на врата и монтиране на нова врата, съответно изграждане на стена, на посочени на скицата към заключението места.
На ответницата по касация С. Г. М. следва да се присъдят 150 лева разноски за водене на делото в настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 60 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 782/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. В. К. и Д. В. К. да заплатят на С. Г. М. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: