2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 12.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1941/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 189 от 23.03.2017 г. по в. ч. гр. д. № 126/2017 г. на Варненския апелативен съд е отменено определение № 526 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 2208/2016 г. на Варненския окръжен съд и е оставена без уважение молбата на А. Г. Г. и И. П. Г. за спиране на основание чл.245, ал.1 ГПК на предварителното изпълнение на решение № 185/17.02.2017 г. по гр. д. № 2208/2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.76 ЗС. Въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна, тъй като съгласно чл.361 ГПК предварителното изпълнение на решението за възстановяване на нарушено владение не може да бъде спряно и следователно спрямо такова решение разпоредбата на чл.245, ал.1 ГПК е неприложима.
Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от А. Г. Г. и И. П. Г..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното определение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба срещу определение по чл.245, ал.1 ГПК, което не подлежи на обжалване, след като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. На следващо място – определението по чл.245, ал.1 ГПК е постановено във връзка с решение по чл.76 ЗС, постановено по недопустим процес, който не се е развил по правилата на глава ХХХ ГПК, ето защо в този случай забраната на чл.361 ГПК е неприложима по настоящото дело. Освен това – разпоредбата на чл.243, ал.1, пр.1 ГПК е специална за производството по глава ХХХ ГПК и затова е приложима в това производство. В случая тя трябва да бъде приложена, защото предварителното изпълнение на решението по чл.76 ЗС може да засегне непоправимо интересите на ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/, които живеят в присъдения имот с двете си малолетни деца.
В изложението към частната жалба се поставят въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: 1. Попада ли определението на съда по чл.245, ал.1 ГПК в някоя от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и подлежи ли то на обжалване; 2. Подлежи ли на предварително изпълнение решение на съда по иск с правно основание чл.76 ЗС, постановено в недопустимо съдебно производство и при условие, че то е инициирано от лице без правен интерес и е водено срещу ненадлежна страна; 3. Може ли да бъде спряно по реда на чл.245, ал.1 ГПК изпълнението на решение по чл.76 ЗС, при наличие на чл.361 ГПК и при положение, че хипотезата е различна от тази по чл.242, ал.1 ГПК, в която законът забранява спиране на предварителното изпълнение. Жалбоподателите считат, че по първия и третия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория – обжалването следва да се допусне служебно от ВКС на основание т.1 на ТР № 1/19.02.2010 т. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая решението по чл.76 ЗС е процесуално недопустимо.
Ответницата М. Л. А. не взема становище по жалбата.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.274, ал.1, т.3 ГПК определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първата инстанция, преграждащо развитието на изпълнителното производство. Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК.
Първият от поставените правни въпроси е свързан с виждането на жалбоподателя, че атакуваното определение на въззивния съд е процесуално недопустимо, тъй като не съществува процесуален ред за обжалване на определение по чл.245, ал.1 ГПК и затова съдът не е следвало да се произнася по такава частна жалба. Във връзка с този въпрос настоящият състав приема, че не съществува вероятност въззивното определение да е процесуално недопустимо, за да бъде допуснато до касационно обжалване съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формирана е практика на ВКС, според която определението по чл.245, ал.1 ГПК е обжалваемо. Когато то е постановено за първи път от първоинстанционен съд, ВКС може да се произнесе по възникналия спор в производство по чл.274, ал.1, т.3 ГПК /определение № 9 от 05.01.2011 г. по ч гр. д. № 658/2010 г. на ВКС, ІV-то г.о./, а когато е постановено от въззивна инстанция, ВКС разглежда частната жалба по реда на чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК /определение № 530 от 26.11.2012 г. по ч. гр. д. № 508/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 555/11.11.2010 г. по ч. гр. д. № 564/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Обжалваното определение на Варненския апелативен съд е в съответствие с тази практика на ВКС.
Вторият въпрос е свързан с оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението по иска с правно основание чл.76 ЗС. Това решение обаче не е предмет на настоящото частно производство, затова и поставеният въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. В настоящото производство се преценява единствено допустимостта на обжалваното въззивно определение, но не и допустимостта на решението по чл.76 ЗС. Позоваването от жалбоподателя на приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 т. на ОСГТК на ВКС не е съобразено с вида на обжалвания акт по настоящото дело. По отношение на този акт не съществува вероятност да е недопустим. Не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с поставения въпрос. Няма колебания в съдебната практика, че решението по чл.76 ЗС подлежи на предварително изпълнение на основание чл.361 ГПК, независимо дали самото то е допустимо или не, тъй като проверката за неговата допустимост се извършва по реда на инстанционния контрол, а предварителното изпълнение възниква преди още този контрол да е осъществен.
По третия въпрос също не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съотношението между чл.242, ал.1, чл.245, ал.1 и чл.361 ГПК не създава проблеми в съдебната практика и разглеждането на настоящата частна жалба по същество от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.361 ГПК е специална по отношение на чл.242 и чл.245 ГПК, затова предварителното изпълнение на решението по чл.76 ЗС се подчинява на различни правила, едно от които е, че не може да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 189 от 23.03.2017 г. по в. ч. гр. д. № 126/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: