2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 04.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4315 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 5685 от 30.06.2016 г. по в. гр. д. №4792/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, е потвърдено решение от 22.12.2015 г. по гр. д. № 31512/2014 г. на Софийски районен съд, 34 с-в, с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу П. А. В., В. А. Г., Г. П. Г., Н. М. И., Ц. Н. П. /П./, Ю. Н. В., Г. Т. Б., С. И. Г., С. С. А., А. И. А., В. А. П. и В. А. В. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството на поземлени имоти с идентификатори 68134.701.1553 и 68134.701.1554, находящи се в [населено място], район „С.”, [улица].
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесните имоти са били част от имот пл. № 4865 по кадастралния план на [населено място] от 1939 г. Този имот е бил възстановен на ответниците по реда на ЗСПЗЗ с решение № 452/12.05.2004 г. на ОСЗ П. след проведено производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, приключило с позитивно решение от 12.01.2004г. по гр. д. № 1509/02 г. на Софийски районен съд, 44 с-в. Впоследствие възстановеният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на същата местност. Издадена е и заповед на изпълнителния директор на АГКК за нанасяне на имота в кадастралната карта, която е била обжалвана от [фирма] и с решение по адм. д. № 4761/2011 г. на АССГ заповедта е била отменена делото е върнато на административния орган с указания за ново произнасяне.
Прието е, че според регулационния план на местността от 1961 г., с изменения от 1971 г., имотът попада в парцел І-Д. „П. произведения – т. б.”. Предвиденото в плана мероприятие е било реализирано през 1964 г., а имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. След прекратяване на това държавно предприятие и поемане на активите му от ДФ „К.” и последвалата през 1993г. приватизация на фирмата, процесният имот е включен в капитала на правоприемника [фирма], а прехвърлянето на собствеността е вписано по партидата на дружеството. През 2000 г. [фирма] е направило непарична вноска в капитала на [фирма], която включва имота на цялата складова база, включително и процесните два имота, които са част от нея. Непаричната вноска е отразена в устава на [фирма] и е вписана в търговския регистър на 10.02.2000 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е процесуално допустим. Решението на административния съд, постановено в производството по обжалване на заповедта на изпълнителния директор на АГКК, не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на имота и не представлява процесуална пречка за водене на настоящото исково производство. Освен това отразяването на един имот в кадастралната карта и кадастралните регистри няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не препятства защитата им по исков ред.
По съществото на въззивната жалба е прието, че тя е неоснователна, а първоинстанционното решение – законосъобразно. Ищецът [фирма] е собственик на спорния имот по силата на извършената приватизационна сделка и последващото му апортиране в капитала на търговското дружество. Ответниците нямат противопоставими права, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ. Извършен е косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК за законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността и е прието, че то е издадено в нарушение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, затова не създава права. Проведеното комплексно мероприятие на държавата изключва възможността за възстановяване на собствеността върху имотите, попадащи на територията на бившата складова база според границите и, очертани в регулационния план. Споделен е и изводът на първата инстанция, че е била налице пречката на §6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./, сега § 11 З., за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците П. А. В., В. А. Г., Г. П. Г., Н. М. И., Ц. Н. П. /П./, Ю. Н. В., Г. Т. Б., С. И. Г., С. С. А., А. И. А., В. А. П. и В. А. В..
Според жалбоподателите въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като с влязлото в сила решение на АССГ е формирана сила на пресъдено нещо и по въпроса за собствеността на спорния имот. Освен това те считат, че решението е неправилно, тъй като имотът на техния наследодател не е бил сред имотите на ТКЗС „Г.Д.”, отчуждени за изграждане на търговска база за нуждите на Д. „К.”. Считат, че основанието за допускане на касационно обжалване е чл.281, т.3 ГПК. Не поставят правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не обосновават основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за който чл.280, ал.2, т.1 не въвежда ценови праг на касационно обжалване.
Не е налице обаче основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение, а съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция може да допусне и служебно разглеждане на делото по същество, когато възникне съмнение, че обжалваното решение е недопустимо. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице. Неоснователно е виждането на жалбоподателите, че между същите страни и за същия спорен предмет има влязло в сила решение на административния съд, което препятства повторното разрешаване на спора от гражданския съд. Административният съд няма компетентност да решава спорове за собственост. Неговата компетентност е очертана в чл.128 АПК и тя не включва разглеждането на този тип граждански дела. Постановеното от административния съд решение, на което се позовават жалбоподателите, формира сила на пресъдено нещо само по въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед на изпълнителния директор на АГКК. Дори в мотивите на това решение заинтересованите лица /жалбоподатели в настоящото производство/ да са били третирани като собственици на същите имоти, това не означава, че спорът за собственост на тези имоти, за които претендира и [фирма], е разрешен от административния съд. В административното производство по отразяване на един имот в кадастралната карта документите за собственост са от значение, доколкото те трябва да фигурират в кадастралния регистър – чл.30, ал.2, т.2 ЗКИР и по този начин да се осъществи връзка между съответния имот и неговия собственик. Когато обаче за един и същ имот няколко лица предоставят дублиращи се документи за собственост, административният орган няма правомощието да разреши спора между тях кой е действителният собственик, затова в кадастралния регистър се нанасят всички представени документи – чл.41, ал.6 ЗКИР. Спорът за собственост между жалбоподателите и [фирма] не би могъл да бъде разрешен в административното производство по обжалването на заповедта за нанасяне на имота в кадастралната карта, затова исковото производство по този спор е допустимо, съответно – допустими се явяват и съдебните решения на първата и втората инстанция по този спор.
Жалбоподателите не са поставили правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с оплакването си, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Оплакването им е свързано с прилагането на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. По този законов текст има богата практика на ВКС и тя е в смисъл, че самият факт на провеждане на мероприятие на държавата представлява пречка по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя, като е без значение дали са били спазени законовите процедури по отчуждаване на земята и предназначаването и за строителство и за други неземеделски нужди. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъдят сторените разноски за производството пред ВКС в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.09.2016 г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5685 от 30.06.2016 г. по в. гр. д. №4792/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ОСЪЖДА П. А. В., В. А. Г., Г. П. Г., Н. М. И., Ц. Н. П. /П./, Ю. Н. В., Г. Т. Б., С. И. Г., С. С. А., А. И. А., В. А. П. и В. А. В., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5, адв.П., да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.”, [улица], сумата от 500лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: