О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 13.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2989 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. Д., подадена чрез адв. Д. Е., против решение № 87/25.04.2018 г. по възз.гр.д. № 74/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 918/08.12.2017 г. по гр.д. № 1628/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което упражняването на родителските права върху роденото от брака дете И. И. И. е предоставено на бащата И. П. И., като местоживеенето на детето е определено на адреса в [населено място] и е определен режим на лични контакти на между майката Р. С. И. и непълнолетно дете, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в часовете от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; първата половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници на всяка четна година и втората половина от същите през всяка нечетна година; по два часа за всеки рожден ден на майката и за всеки рожден ден на детето, осъдена е майката Р. С. И. да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете И. И. И. в размер на 200,00 лв., считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж – до десето число на месеца, за който се отнася.
Жалбоподателката счита, че e налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. П. И., чрез процесуалния си представител адв. Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
За да се произнесе по упражняването на родителските права, Окръжен съд – Шумен е посочил следните обстоятелства от брака на Р. С. И. и И. П. И. има родени две деца, като спорът пред въззивния съд е бил относно предоставяването упражняване на родителски права по отношение на непълнолетното дете И. И. И., род.2002г., след развода между страните. Детето живее с заедно с бащата в семейното жилище в [населено място], което е собственост на баба му и дядо му по бащина линия, а майката се изнесла и живее на квартира в [населено място]. Към датата на постановяване на решението момичето е ученичка в 10 клас и учи в профилирана паралелка в П. „Н. П.“ в Ш.. Тя е силно емоционално привързано към обкръжаващата я среда в дома, в който е отраснала, както и към баща си, баба си и дядо си, има и свой приятелски кръг. Свободно общува с майка си, с която се срещат в [населено място] и връзката между тях не е прекъсната. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд детето е изразило желание да остане да живее с баща си. Бащата И. П. И. работи на смени, включително има и нощни дежурства, като организацията на работното му време позволява да полага адекватни грижи за дъщеря си. Битовите условия в жилището, което обитават са добри и подходящи за живеене, като девойката има своя собствена стая. Майката Р. С. И. е земеделски производител, декларирала е своите доходи. Живее в студио, състоящо се от стая и санитарно помещение, заявила е, че в случай, че съдът ? предостави упражняването на родителски права ще наеме ново по-голямо жилище, както и че е закупила недвижим имот в [населено място], който ще ремонтира и бил подходящ за живеене. При тези данни Окръжен съд – Шумен е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето следва да бъде определено в [населено място]. Прието е, че и двамата родилите имат необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, както и двамата желаят да ги упражняват. Обстоятелството, че майката е декларирала по-големи доходи, не е определящо за крайното решение. Зачетена е възрастта на момичето, И. И. И. е [дата на раждане] , като е прието, че към настоящия момент тя е почти самостоятелна и може адекватно да определя своите предпочитания. Взети са предвид социално-битовите условия при двамата родители и е направено заключение, че в дома на бащата, където девойката е израснала, би имала по-голямо лично пространство и ще се чувства сигурна и защитена.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос „Следва ли мнението на детето да бъде решаващо за определяне на родителските права или следва всички посочени критерии в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС да бъдат взети предвид?“ не е разрешен в противоречие с цитираното определение. Във въззивното решение Окръжен съд-Шумен е преценил в съквупност всички относими обстоятелства, определящи интереса на детето: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителите; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между детето и родители и др. Действително съобразено е желанието на девойката, но съдът изрично е посочил, че на нейната възраст тя би могла да формира воля и да прави обосновани избори. Освен това нейното желание не е единственото определящо обстоятелство, обосноваващо крайния извод на съда. Взето е предвид, че детето е израснало в дома на бащата, там е нейната среда, както и родните по бащина линия, към които е привързана и активно общува, разполага със собствена стая и лично пространство. Нещо повече, не се доказало по делото по никакъв начин контактите с майката да са възпрепятствани. В допълнение може да се посочи, че към настоящия момент момичето е на възраст 16 години и половина, което с още по-голяма сила подкрепя извода, че преценката и желанието на И. И. И. не следва да се пренебрегва.
В изложението се твърди и че въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС по отношение на тежестта на критериите, взети предвид при определяне упражняването на родителските права. Не е формулиран въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са налице единствено доводи за неправилно приложение на закона. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.
По отношение на приложените към жалбата писмени доказателства следва да се посочи, че пред касационна инстанция не се събират доказателства. Настоящото производство е такова по администрация на спорни граждански отношения и не завършва със съдебно решение, притежаващо сила на пресъдено нещо, поради което при промяна на обстоятелствата страна може да предяви нов иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., които съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие са изплатени в брой на упълномощения адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87 от 25.04.2018 г. по възз.гр.д. № 74/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Р. С. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. П. И. сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторените по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: