О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 103
София 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6616/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. М. е обжалвал чрез адв. М.Д. въззивното решение на Софийския окръжен съд № 23 от 16.01.2014г. по гр.д.№ 858/2012г. по допускане на делбата.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на ответника В. М. В. адв. Т.Панджарова, в който се изразява становище, че поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси не са относими към решението на въззивния съд, освен това липсват доказателства и правни аргументи за допустимост на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд С., VІ състав № 40 от 14.05.2012г. по гр. дело 8/2011г. , с което е допусната делба на земеделските земи, възстановени с решение на поземлената комисия [населено място] от 01.10.1998г. с план за земеразделяне, между наследниците на братята Н. М. И., починал на 27.07.1972г. , К. М. И. , починал на 06.06.1999г. и В. М. И. , починал на 03.04.1970г. .
В. съд е проверил валидността и допустимостта на решението и не е намерил основания за обезсилването му по реда на чл.270 ГПК . Препратил е изцяло към мотивите на районния съд досежно правата на съделителите и е приел за неоснователен единствения довод във въззивната жалба , че в делбената маса е следвало да се включат и други имоти, като се е мотивирал, че е пропуснат преклузивният срок по чл.341 ал.2 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос: следва ли въззивният съд в рамките на обхвата на служебното начало и подпомагане, да прояви активност с оглед задълженията си по чл.7 ал.1 и чл.10 ГПК във връзка с чл.341 ал.2 ГПК да събере поискани и несъбрани от първоинстанционния съд доказателства поради допуснати от този съд нарушения на процесуалните правила, довели до неспазването на преклузивния срок по чл.341 ал.2 ГПК, не е от значение за делото. Пред въззивния съд не са правени доказателствени искания, нито във въззивната жалба има позоваване на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция във връзка с упражняване на правото на въззивника по чл.341 ал.2 ГПК. Единственото оплакване в нея, след уточнението й по указания на съда е, че първоинстанционният съд е следвало да допусне до делба и други два имота, извън посочените в исковата молба. Според разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от указаното в жалбата на основание чл.369 ГПК, освен ако решаването на спора изисква да бъде приложена императивна материалноправна норма. При непълен или неточен доклад, въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за необходимостта от предприемане на съответни процесуални действия, само ако във въззивната жалба се съдържа мотивирано оплакване за нарушение на процесуалните правила от първата инстанция. В разглеждания случай искането за включване и на други имоти в делбената маса е направено за пръв път пред въззивния съд и с оглед съдържанието на жалбата, въззивният съд не е бил обвързан да дава указания на страните за събиране на нови доказателства , нито да го разгледа предвид императивната норма на чл.341 ал.2 ГПК , която предвижда преклузивен срок , в който съделителите – ответници могат да поискат включване и на други имоти в делбената маса -приключването на първото заседание по делото, както и поради преклузиите на чл. 133 и чл.266 ал.1 ГПК. В случая твърдението на въззивника не е за допуснато нарушение на процесуалните правила, а за непълнота на решението, поради недопускане на делба и на други съсобствени имоти и поради това обжалваното решение не противоречи, а е съобразено със задължителната практика на ВКС.
В останалата част в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са развити съображения за неправилност на въззивното решение, които не са относими към производството по чл.288 ГПК, защото то няма за предмет проверка на решението, а се ограничава само до изследване на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК поисканите разноски в размер на 500 лв., представляващи платено възнагражданение на адв. Т. Панджарова по представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, трети въззивен състав № 23 от 16.01.2014г. по гр.д.№ 858/2012г.
Осъжда М. К. М. да заплати на В. М. В. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: