О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 14.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 393 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.12.2013 год. по гр. д. № 436/2013 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.06.2013 год. по гр. д. № 1055/2012 год. на Видинския районен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба между И. К. Д. и Р. Г. И. на недвижим имот, представляващ апартамент № 35 в [населено място],[жк], № 1, вх. „Б”, с идентификатор 10971.502.431.1.35 с дял 30 000/204 000 ид. ч. за И. Д. и 174 000/204 000 ид ч. за Р. И., отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част относно делбата на лек автомобил м. „С. Т.” и вместо това постановил друго, с което допуснал делбата му между страните при равни дялове.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от И. К. Д. от [населено място], чрез адв. Ел. С. от [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и искане за отмяната му, като вместо това делбата на апартамента се допусне при равни дялове за страните, а искът за делба на лекия автомобил бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по формулираните въпроси: кои средства на съпруга са лични, достатъчно ли е единия съпруг да има жилищноспестовен влог, за да се приеме наличие на трансформация на лични средства при покупката на имот и следва ли да се изследва произхода на тези средства, за да се обори законната презумпция по чл. 19 СК /отм./ за съвместен принос на съпрузите, свързан с придобиването на имота от единия съпруг по силата на подарени му права по жилищноспестовен влог по реда на чл. 117 З. /отм./, да е от значение за точното прилагане на закона.
Съделителката Р. И., чрез адв. Л. С., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при посочените права в съсобствеността, въззивният съд приел, че описаният апартамент е придобит по време на брака между страните, презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК/1985 год. /отм./, респ. чл. 21, ал. 3 СК за наличие на съвместен принос в придобиването му от двамата съпрузи е оборена, с оглед установения по делото факт, че част от покупната цена в размер на 144 000 неденоминирани лева е лична собственост на съпругата с източник неин жилищноспестовен влог, а остатъкът от 60 000 неденоминирани лева е изплатен със заем. Поради това и съпружеска имуществена общност е възникнала върху частта, придобита със заемните средства, като без значение е обстоятелството кой е изплатил заема.
Съдът е обсъдил установените факти във връзка с придобиването по време на брака на страните и на описания автомобил, като приел, че обстоятелството за липса на данни за неговото местонахождение е неотносимо към допускане на делбата му, при равни права.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност върху част от придобития имот и възникване на обикновена съсобственост след развода на страните при равни права само за придобитата със заем част от него, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността по нот. акт № 40/1994 год., обосноваващи приложението на презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./ и доказване на твърдението на ответницата за вложени нейни лични средства в придобиването му, представляващи неин личен жилищноспестовен влог, което обстоятелство оборва тази презумпция и обосновава нейната изключителна собственост върху придобитата с тези средства част от имота. Произнасянето по формулираните от касатора въпроси е обусловено от преценката на събраните доказателства във връзка с доводите на страните, което касае правилността на изводите, но същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, въпросът за характера на средствата в жилищноспестовния влог на единия съпруг, вложени в придобиването на имот по време на брака е относим към спора за трансформация на лично имущество, но в настоящия случай той не е обуславящ изхода на делото с оглед установените по делото въз основа на събраните доказателства факти за наличието на личен жилищноспестовен влог на съпругата, вложен в придобиването на имота, в рамките на въведените от страните твърдения.
За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените в изложението въпроси са относими към правилността на решението, а не са обусловили решаващите изводи на съда, при наличие на предпоставката същите да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то не е налице това поддържано основание за допускане на касационно обжалване. За обосноваване на същото касаторът не е изложил и съображения, съгласно разясненията по т. 4 от цитираното ТР на ВКС, а само формално се е позовал на законовата разпоредба.
Независимо от извода за липса на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, разноски на ответницата не се присъждат с оглед липсата на доказателства такива да са направени в настоящето производство – за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 229 от 4.12.2013 год. по гр. д. № 436/2013 год. по описа на Видинския окръжен съд по подадената от И. К. Д. от [населено място], област В., чрез адвокат Ел. С., касационна жалба против него.
Оставя без уважение искането на Р. Г. И., чрез адв. Л. С., за присъждане на разноски в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: