1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 03.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 788/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 8.02.2011 г. по гр.д.№ 142/2002 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав ищецът Потребителна кооперация „П.” е призната по отношение на ответника Столична община за собственик на основание чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ на следните сгради и постройки- ресторант „Е.”, магазин и склад в@@3@[жк], магазин „Плод и зеленчук” и ресторант „Пл.”/ бивша закусвалня „У.”/, ведно с прилежащите им площи от терена, върху който са построени. По отношение на другите претендирани обекти- павилион с площ 65 кв.м., ресторант „С. в.”, павилион- сладкарница, павилион от 77 кв.м. и павилион с площ 73 кв. м. исковете са отхвърлени, тъй като първата сграда –на ресторант „Сини вир” е изгоряла и не съществува, а за останалите обекти е прието, че не са трайно прикрепени към земята и в този смисъл представляват движими вещи, докато чл.2, ал.3 ЗОбС се прилага само за недвижими имоти- сгради и постройки.
Решението е обжалвано от двете страни по делото.
В жалбата на ищеца, която се отнася до отхвърлената част на иска, се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос за разликата между сграда и постройки и какво е съдържанието на понятието постройка по смисъла на чл.2, ал.3 ЗОбС. Намира че съдът е решил този въпрос неправилно и тъй като по него липсва съдебна практика, счита че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът обжалва решението в частта, с която искът е уважен. Поддържа становище, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и в този смисъл противоречи на указанията, дадени от ВКС в т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на въззивния съд.
За да се произнесе по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е безспорно установено, че всичките обекти, предмет на предявения иск, са изградени през годините от Потребителна кооперация „П.” и с нейни средства, с оглед на което за част от обектите е признато, че са собственост на ищеца на основание чл.2, ал.3 ЗОбС. Съображенията на съда да отхвърли иска за другите обекти са, че те представляват метални сглобяеми или заварени конструкции, които не са трайно прикрепени към земята и затова представляват движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.1 ЗС. В тази връзка съдът е изложил становище, че разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС се прилага само за сгради и постройки, които представляват недвижими имоти, и не се прилага за постройките, които се определят като движими вещи.
Разрешеният от въззивния съд правен въпрос е съществен за изхода на делото, но е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и неяснота относно точния смисъл на цитираната разпоредба по въпроса за вида на обектите, които могат да станат кооперативна собственост на посоченото основание, така че няма основание за допускане на обжалването и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разбирането, че сгради /постройки/ по смисъла на чл.2, ал.3 ЗОбС са само тези, които имат характер на недвижими имоти по критериите на чл. 110, ал.1 ЗС, както и че постройки от типа на павилиони, магазини и др.подобни, които не са трайно прикрепени към терена, са движими вещи, изразено от въззивния съд в обжалваното решение и обосновано от събраните по делото доказателства и заключението на техническата експертиза, е в съответствие с постоянната практика на съдилищата, намерила израз напр. в опр.№ 874 от 3.10.2010г. по гр.д.№ 255/ 2011 г. на І г.о., опр. №696 от 28.06.2011 г. по гр.д.№ 1549/ 2010 г. на ІІ г.о., опр. № 592 от 22.11.2002 г. по гр.д.№ 435/ 2002 г. на ІV г.о., р.№ 419 от 30.06.2009 г. по гр.д.№ 1244/ 2008 г. на ІV г.о., р.№ 1265 от 23.12.2008 г. по гр.д.№ 3896/ 2007 г. на ІІІ г.о. и др. Според тази практика думите „сгради” и „постройки” са употребени в текста на чл.2, ал.3 ЗОбС като синоними, като изискването да представляват недвижими имоти се отнася и до постройките. По тези съображения жалбата на ищеца относно отхвърлителната част на решението не следва да се допуска до разглеждане.
По отношение на касационната жалба, подадена от ответника, също не са налице основания за допускането й до разглеждане. Твърдението за противоречие с т.4 от ТР № 1/ 2001 г. не се потвърждава от данните по делото, тъй като въззивният съд е извършил всички необходими процесуални действия, указани му от ВКС в първото отменително решение и произтичащи от правомощията му на инстанция по същество, за да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл.98, ал.1, б.”г” и „д” ГПК / отм./, при действието на който процесуален закон се е развило производството по делото. Конкретно в настоящия случай това се е изразило в уточняване на придобивния способ относно правото на собственост на ищеца и конкретизиране на обектите и вида на търсената защита. Няма основание да се предполага недопустимост на решението и като постановено по непредявен иск, тъй като позоваването на факта на построяване на сградите преди 13.07.1991 г. не е квалифицирано като иск за установяване на факти по чл.97, ал.1 ГПК, а е част от състава на чл.2, ал.3 ЗОбС, който е приложимият материален закон относно правото на собственост на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбите на Потребителна кооперация „П.” и на Столична община, район П. срещу решението от 8.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 142/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: