1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 02.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4527/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 124 от 13.03.2013 г. по гр.д.№ 339/2009г. на Петрички районен съд са отхвърлени отрицателните установителни искове, предявени от В. С. К., С. П. К. и К. С. В. против А. Х. Б., К. Н. Т., И. Х. Х. и В. А. С. за признаване за установено, че същите не са собственици на УПИ І в кв.186 по плана на [населено място], с площ 3900 кв.м. Отхвърлени са и исканията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяната като неверни на съставените на името на ответниците нотариални актове за същия имот.
С решение №924 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 620/2013 г. на Благоевградски окръжен съд решението на първоинстанционния съд в посочените части е обезсилено и производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес от предявените искове.
Ищците В. С. К., С. П. К. и К. С. В. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват извода за липсата на правен интерес от предявените от тях отрицателни установителни искове за собственост. Считат че въпросът за наличието или липсата на правен интерес е основният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и тъй като разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, касационната им жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочат, че по въпроса за допустимостта на исковете има определение на Благоевградски окръжен съд, който двукратно е отменил прекратително определение на Петричкия районен съд и е дал указания относно движението и развитието на делото. Намират че решението противоречи и на практиката на ВКС в тази насока, според която правният интерес е налице, когато ищците като носители на правото на строеж не могат да ползват терена, върху който са построени жилищата им съгласно правомощието по чл.64 ЗС.
Ответниците А. Б. и И. Х. оспорва жалбата, като поддържат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците са собственици на отделни апартаменти в жилищната сграда в имот пл.№ 2188, включен в УПИ –І, като в договорите за придобиване е записано, че закупуват и съответните идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена жилищната сграда. От друга страна след поредица от разпоредителни сделки като собственици на УПИ –І, включващ имоти пл.№ 2888, № 2186 и пл.№ 2187 към настоящия момент се легитимират ответниците К. Т. и И. Х.. За да приеме, че ищците нямат правен интерес от отричане на правото на собственост на последните, съдът е изложил съображения, че притежаваните от ищците идеални части от правото на строеж им дава само правата по чл.64 ЗС- да ползват терена под сградата, както и самия терен доколкото това е необходимо за ползване на сградата, която е с режим на етажна собственост. Тези им права не се отричат от ответниците, поради което съдът е направил извод, че липсва правен спор, който да допуска и обуславя предявяване на исковете. Посочено е също така, че ищците разполагат с друг правен ред за защита- чрез иск за определяне правото им на ползване по чл.64 ЗС, а не чрез предявяване на отрицателен установителен иск относно правото на собственост на ответниците.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът за наличието на интерес от предявените искове в разглежданата хипотеза е правен въпрос, който е определящ за изхода на спора, но спрямо него в условията на кумулативна даденост не е налице нито едно от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които обосновават допустимост на обжалването. Въззивният съд правилно и в съответствие със съдебната практика, включително и цитираната от него, е приел, че ищците, които са носители на идеална част от правото на строеж върху имот пл.№ 2888, който е държавна собственост, не разполагат с повече права от тези, които имат по силата на чл.64 ЗС- правомощието да ползват земята под сградата и терена около нея, доколкото това е необходимо за ползване на сградата според нейното предназначение. Не е налице отрицателната предпоставка- в акта, с който е отстъпено правото, да е постановено нещо друго. Сградата на ищците се намира в имот пл.№ 2188, поради което и по аргумент от чл.15, ал.3 ЗС и чл. 130, ал.4 З. / които норми са отменени, но са били действащи към момента на учредяване на правото на строеж, построяване на сградата и възникване на етажната собственост/, правото на ищците, което произтича от статута им на суперфициарни собственици, се разпростира в рамките на същия имот пл.№ 2188, но не и относно целия УПИ, каквато е била претенцията им.
Въззивното решение е в съответствие и със задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права се свърза с условието ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва, докато в настоящия случай ищците не притежават, нито има възможност при евентуално уважаване на иска да придобият такова право върху целия УПИ, не се търси и защита на фактическо състояние, тъй като ответниците не оспорват правото на ищците да ползват терена около сградата в рамките на чл.64 ЗС, а ако има такъв спор той не е заявен по настоящото дело и е предмет на друго производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №924 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 620/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда В. С. К., С. П. К. и К. С. В., всичките от [населено място], [улица], № 60, вх.А да заплатят на И. Х. Х. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв., както и 500 лв.адвокатско възнаграждение за адв. М.Р. в качеството й на особен представител на А. Х. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: