О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София, 11.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 839/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 254/ 20.01.2009 г. по гр.д. № 499/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 176 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 357/ 2007 г. на Бургаски районен съд са отхвърлени исковете, предявени от Г. Д. К. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат преградните стени и възстановят избеното помещение на ищеца до площ от 20 кв.м. и да му осигурят автомобилен достъп до сутеренното помещение откъм улицата.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на обжалването се позовава на нарушение на трайната практика на ВС и ВКС по въпроса за статута на общите части в сграда с етажна собственост, като в подкрепа на доводите си представя р. № 1989/83 г. на ІІ г. о. , р. № 2236/82 г. на ІІ г.о. , р. № 395/ 88 г. на І г.о., р. № 395/ 86 г. на ІІІ г.о. и р. № 1/ 81 г. на І г.о. на ВС.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, а също така и недопустима поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Въз основа на учредено право на строеж първият ответник, в качеството си на строителен предприемач е построил жилищна сграда, състояща се от сутерен, партерен етаж, четири жилищни етажа и мансарден етаж, като впоследствие продал един от апартаментите на ищеца, заедно с избено помещение № 3 от 20 кв.м. Според ищеца действителната площ на избеното помещение е по- малка поради извършено допълнително преграждане от страна на ответника и затова предявеният иск има за предмет премахване на тези преградни стени и възстановяване на помещението с площта му от 20 кв.м., колкото е закупил ищецът. За да отхвърли този иск въззивният съд се е позовал на данните, че обособяването на избено помещение с площ от 20 кв.м. е станало в хода на строителството и е одобрено като изменение на архитектурния проект преди издаване на разрешение за ползване на сградата, което е установено от заключението на в.л. Великова. След този момент от страна на ответниците не са извършвани действия по преместване на преградните стени и намаляване на площта на помещението, а разликата се дължи на начина на измерване- с ограждащите зидове или без тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по този иск същественият матералноправен въпрос е за статута на едно предверие към складовото помещение, което според съда било част от самото складово помещение, а според касатора- обща част, която не следва да се има предвид при изчисляване на площта на помещението. От данните по делото се установява обаче, че този въпрос въобще не е бил решаващ за отхвърляне на иска и не е обсъждан от въззивния съд, а искът е отхвърлен по други съображения, свързани с това какво е придобил ищецът по нотариален акт и наличието на одобрен екзекутивен проект за обособено складово помещение от 20 кв.м. при предаване на сградата за ползване, като е съобразено и това, че разликата в площта се дължи на начина на измерването й- с или без оградните стени. Не е установено извършването на твърдяните неправимерни действия от страна на ответниците, изразяващи се в преместване на преградните стени, на което се основа претенцията по чл.109 ЗС. Независимо от изложеното следва да се посочи, че решението е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на защитата чрез негаторен иск, както и относно елементите от фактическия състав, които трябва да се установят и необходимостта от доказано пративоправно поведение на ответника, с което се ограничава или смущава спокойното ползване на имота от страна на собственика. Представените решения на отделни състави на ВС са в същия смисъл, поради което те не доказват, а опровергават твърдението на ищеца за наличие на противоречие с практиката на ВС. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По втория иск съществен е въпросът за статута на сутеренното / гаражно/ помещение, до което ищецът претендира осигуряване на достъп- представлява ли обща част по естеството си или е било такова по предназначение, което впоследствие е променено и необходимо ли е било съгласието на ищеца за това изменение. За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на данните, че това помещение още при изграждане на сградата е било обособено като отделно от другата част на сутеренния етаж, където са разположени избените помещения. Връзката му с улицата се осъществява чрез рампа, докато за избените помещения- през общото стълбище на сградата. По тези съображения и в съответствие с трайната съдебна практика е прието, че т.н. гаражно помещение, което впоследствие се описва като склад, въобще не е обща част на сградата, нито по естеството си, нито по предназначение, тъй като е лична собственост на третия ответник, поради което и за този обект искът по чл.109 ЗС е преценен като неоснователен и е отхвърлен.
Практиката на ВКС е в смисъл, че правата на отделните етажни собственици се преценяват към момента на придобиване на обектите в сградата, което е съобразено от въззивния съд, тъй като както избеното помещение, така и т.н. гаражно помещение са били обособени като такива преди приемане на сградата за ползване, независимо че представляват изменение от първоначалния архитектурен проект и в този вид са придобити от ищеца. В съответствие с тези данни – че не е налице обща вещ, е преценена и правната стойност на т.н. договор за учредяване право на преминаване в полза на ищеца.
В изложението се подържа, че решението е постановено в нарушение на трайната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, но това твърдение не се установява при проверката на решението, тъй като е видно, че въззивният съд е обсъдил както писмените, така и гласни доказателства по делото, заключенията на отделните технически експертизи, също и доводите на страните и въз основа на тях е изградил фактическите и правни изводи, касаещи предмета на спора.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационната жалба за разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254/ 20.01.2009 г. по гр.д. № 499/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: