О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело №276 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 243 от 3.07.2008 г. по гр.д. № 246/ 2004 г. на районен съд гр. Д., оставено в сила с решение № 1517/ 27.11.2009 г. по гр.д. № 1991/ 2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. Р. К. и И. В. И. против Б. Б. , за признаване за установено, че ищците са собственици на дворно място от 120 кв.м., заедно с построените жилищни сгради, представляващо част от УПИ *Х- 347,393 в кв. 34 по плана на гр. Д., целият УПИ от 700 кв.м., както и на правото на строеж върху останалата част от дворното място, която е държавна собственост.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения. Като основание за допускане на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно съществения по делото въпрос за това дали купувачът на недвижим имот по частен писмен договор, сключен през 1940 г., който е влязъл във владение на имота и е платил цената, следва да се счита за собственик, въпреки че договорът не е бил вписан, както е изисквал Законът против спекулата с недвижими имоти- ДВ бр.13/ 42 г., тъй като по този въпрос липсвала съдебна практика. Поставят и процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, което имало значение за точното прилагане на закона.
Ответникът оспорва жалбата както относно предпоставките за провеждане на касационно производство, така и по съществото на спора.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Б. Б. , твърдейки че е собственик на имота по силата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, е провел успешно ревандикационен иск срещу лицето Х. Г. Х. и той е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 212/ 2003 г. да му предаде владението на УПИ ІХ- 347, 393, представляващ дворно място от 700 кв.м. с построените в него жилищни и други сгради. При привеждане на решението в изпълнение в имота са заварени М. К. и И. И. , които заявяват собствени права върху процесния имот и са предявили установителен иск за признаването им за собственици по отношение на взискателя Б. Б.
Ищците са поддържали две основания за собственост, а именно- че 120 кв.м. от лицевата страна на имота, в която са построили и сграда, са закупени от наследодателя на ответника с договор от 1940 г., а за останалата част от 500 кв.м. се позовават на учредено от държавата право на строеж. Прекият праводател на ищците съгласно нот.акт № 175/ 2003 г. е С. Х. К. , която е наследник на лицата, договаряли с наследодателя на ответника и в чието лице било учредено правото на строеж от страна на държавата.
По делото е било изяснено, че първоначален собственик на имота е наследодателят на ответника Б, който е осъден по Наредбата- закон за съдене от Н. съд виновниците за въвличане на България в С. война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, с конфискация на имуществото му, за което ответникът счита, че му е възстановено по силата на закона.
За да отхвърли настоящия установителен иск въззивният съд е изложил съображения, че договорът от 1940 г. за продажба на 120 кв.м. от имота не е произвел вещно действие, тъй като не е бил вписан съгласно Закона против спекулата с недвижими имоти и затова всички последващи правоприемници не са могли да станат собственици. За частта от имота, върху която се твърди притежаването на право на строеж, е прието, че то не е учредено при спазване на предвидената в закона процедура и затова също не е произвело вещно действие. Не е уважен и доводът на ищците за придобиване на имота по давност, тъй като от 1940 г. до конфискуване на имота не е изтекъл необходимият давностен срок, а след това имотът е бил държавна собственост и не е могъл да се придобива по давност.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че въпросът за приложението на Закона против спекулата с недвижими имоти е съществен за делото, тъй като определя принадлежността на правото на собственост в полза на ищците или на ответника. Във връзка с правото на строеж върху останалата част от имота се поддържа и довод за противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. По поставения материалноправен въпрос липсва съдебна практика, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1517/ 27.11.2009 г. по гр.д. № 1991/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса от 30 лв. и да представят в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: