О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
София, 19.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№450 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №380 от 28.09.09г. по гр.д.№582/06г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение №177/04.04.05г. по гр.д.№496/03г. на Разложкия районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС не е имало спор за материално право по отношение на процесната ливада от 1,6 дка между общия наследодател Д. Ч. и неговия син Г. Ч., които са влезли в ТКЗС със собствените си земи, различни по площ и местонахождение, като всеки от тях е описал различни земи в декларацията си за членство. Съдът се е мотивирал и с това, че през 1956г., още преди да влязат в ТКЗС, те са третирани като отделни собственици от Т. комисия, която заменя техни имоти с други, които са включени в стопанството.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците, в качеството им на наследници на общия наследодател Д. Ч.. В изложението към жалбата те се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали опис-декларацията за членство в ТКЗС е достатъчно доказателство за установяване на правото на собственост. Считат, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №99 от 16.06.09г. по гр.д.№6443/07г. на ВКС, І ГО и на решение № 945 от 08.12.08г. по гр.д.№3623/07г. на ВКС, І ГО.
Ответникът Б. Г. Ч. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение приема, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и решение №99 от 16.06.09г. по гр.д.№6443/07г. на ВКС, І ГО, тъй като те са постановени по различни искове – въззивното решение е по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а решението на ВКС – по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Различният предмет на тези дела обуславя и различното доказателствено значение на едни и същи писмени доказателства, които се представят по тях по тях.
Няма противоречие между въззивното решение и решение №945 от 08.12.08г. по гр.д.№3623/07г. на ВКС, І ГО. И двете са постановени по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но съдилищата са преценявали различни обстоятелства, за да достигнат до крайните решения. Докато по гр.д.№3623/07г. на ВКС, І ГО, е била представена само опис-декларация за членство в ТКЗС, чрез която ищецът се е домогвал да установи правото на собственост на своя наследодател към момента на образуване на ТКЗС, по настоящото дело съдът е преценявал и други обстоятелства и писмени доказателства, което е обусловило и различния краен резултат.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380 от 28.09.09г. по гр.д.№582/06г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: