О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 19.07.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1169 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.
Образувано е по молба на К. А. К. и П. А. К. за отмяна на влезлите в сила решения от 22.08.2001г. и от 27.02.07г. по гр.д.№309/05г. на Левченския районен съд, съответно по допускане и по извършване на делба на земеделски земи.
Молителите твърдят, че в делбеното производство е допусната и извършена делба на земеделски земи, за които с влязло в сила решение между същите страни по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установено, че са собственост не на общия наследодател А. И. К., а на неговите синове – молителите К. и П. К.и. Сочат решение №511 от 16.07.04г. по гр.д.№288/04г. на Плевенския окръжен съд по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, потвърдено с решение №531 от 09.03.2005г. по гр.д.№1961/2004г. на ВКС, ІV ГО.
Ответникът И. Н. К. оспорва молбата. Счита, че тя повдига въпроси, които се поставят в първата фаза на делбата. Тъй като решението по допускане на делбата е влязло в сила още на 07.09.2001г., молителите са могли да поискат отмяната му по реда на чл.231, б.”г” от ГПК /отм./, което не са сторили. Затова подадената по-късно молба за отмяна е процесуално недопустима. Изложени са и евентуални доводи за неоснователност на молбата.
Останалите ответници С. Е. П., Е. Е. П., В. К. К. и А. Н. А. не вземат становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е преюдициален по отношение на иска за делба на същите земеделски земи. Затова, ако има противоречие между решението по допускане на делбата и решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, това съставлява принципно основание по чл.231, б.”г” от ГПК /отм./, сега чл.303, т.4 от ГПК за отмяна на неправилното от двете решения.
В конкретния случай обаче молбата за отмяна се явява просрочена и затова следва да бъде оставена без разглеждане.
Решението на Левченския районен съд по допускане на делбата е влязло в сила на 07.09.2001г. Съответно – окончателното решение по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е влязло в сила на 09.03.2005г., когато е постановено решението на ВКС по спора. От този момент са започнали да текат сроковете по чл.232, ал.1 от ГПК/отм./ за подаване на молба за отмяна по чл.231, б.”г” от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение по допускане на делбата. В случая молбата за отмяна е подадена едва на 28.05.2009г., след изтичане на тримесечния и на пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 от ГПК /отм./. Ето защо тя се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Следва да се отбележи и това, че в случая пропускането на срока да се иска отмяна на решението по допускане на делбата препятства възможността да се иска отмяна на решението по извършването и. Ако има противоречие по смисъла на чл.231, б.”г” от ГПК, то засяга само решението по първата фаза на делбата и това по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Затова пропускането на срока да се иска отмяна на решението по допускане на делбата не може да се санира с по-късното постановяване на решението по извършването и.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. А. К. и П. А. К. за отмяна на влезлите в сила решения от 22.08.2001г. и от 27.02.07г. по гр.д.№309/05г. на Левченския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: