3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
С., 15.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 73/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Министерство на земеделието и храните – [населено място] срещу Определение № 312 от 13.ХІІ.2011 г. по т.д. № 1072/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение от 31.ІІІ.2011 г. по гр.д. №7672/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 8.V.2009 г. по гр.д.№ 8975/2006 г. на СРС, 65 с., с което са уважени осъдителни искове на [фирма] – [населено място] срещу Министерство на земеделието: за 8977.77 лв. – на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД и за 3310.99 лв. – на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. По съображения, че е налице висящо съдебно производство – от момента на постъпване на исковата молба през 2006 г. и образуване на гр.д.№ 8975/2006 г. на СРС, висящо пред касационната инстанция – жалбоподателят поддържа, че следва да се приложи §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) и счита, че тази разпоредба не ограничава етапа на висящност на делото и не визира съдебната инстанция, пред която делото е висящо, а ВКС не следва да я тълкува и прилага стеснително и ограничително. Жалбоподателят сочи, че за понятието висящност на производството, не е от значение датата на подаване на касационната жалба, а датата на исковата молба и висящността на делото до приключването му. Иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждането му по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на МЗХ – [населено място] срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението, с което са уважени осъдителни искове на [фирма] – [населено място] срещу Министерство на земеделието: за 8977.77 лв. – на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД и за 3310.99 лв. – на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и 10 000 лв. – за търговски дела, като по настоящото дело цената на всеки от обективно съединените искове е до посочените необжалваеми размери.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско – постановено е по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка – въз основа на договор с предмет: извършване на технически дейности за регистрация на земеделски земи, поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне в посочените случаи, предвидени в техническото задание, за изброените землища – договор за изработка, една от страните по който (изпълнителят) е търговец и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността му по занятие, посочена в Р.№8/ 12.І. 1990 г. по ф.д.№8/1990 г. на ЯОС – проучване, проектиране, консултации, инженеринг, инвести -торски контрол. Исковете са с цена до 10 000 лв., касационната жалба е подадена на 28.V.2011 г., затова съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.) въззивното решение не подлежи на обжалване и не се прилага “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ГПК. За да е налице висящо производство по см. на §25 от ПЗР на ГПК, вслучая висящо касационно производство, трябва касационната жалба да е постъпила във въззивния съд до влизане в сила на закона 21.ХІІ.2010 г., а касационната жалба е от 28.V.2011 г. Към въпроса налице ли е висящо касационно производство, от който зависи допустимостта на касационната жалба, няма отношение въпросът имало ли е и докога висящо първоинстанционно производство, затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при постъпила през 2006 г. искова молба, е налице висящо производство по см. на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК и доводът, че видът на производството е без значение. Преценката на допустимостта на касационната жалба се извършва с оглед датата на подаването й, от когато е налице висящо касационното производство – производство, което е висящо по см. на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване, затова правилно с обжалваното определение касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба.
Жалбоподателят следва да плати на ответника по частната жалба 300 лв. – разноски за касационното производство
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 312 от 13.ХІІ.2011 г. по т.д. № 1072/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и горите – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: