О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 29 януари 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 4566 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5 от 13.02.2015 година по гр.д. № 309/2014 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 40 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 32/2012 г. на Ямболски окръжен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), предявени от К. за отнемане в полза на държавата от Ж. П. Ж. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- Ел – Ж. П.”, К. Р. Ж. и [фирма] на имущество, съставляващо недвижими имоти, лек автомобил, суми по банкови сметки и вземания от трети лица. В решението е прието за установено, че с одобрено от съда споразумение, влязло в сила на 24.03.2011г. по н.о.х.д. № 544/2010 г. на Ямболски окръжен съд, ответникът Ж. Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал.1 НК, включено в обхвата на чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.). Прието е за установено, че придобитото в проверявания период от 2005 г. до 2010 г. имущество е на значителна стойност, надвишаващо 60000 лева – имущество на стойност 228428 лева, съставляващо 14 недвижими имота в землището на [населено място], леки автомобили, участие в търговско дружество и суми по банкови сметки; че ответникът не е доказал законен източник на доходи към момента на придобиване на всяко от имуществата, предмет на проверка, както и че от доказателствата по делото може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с осъществената престъпна дейност, поради което исковете за отнемане от Ж. и К. Р. на четиринадесет недвижими имота в землището на [населено място], лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, вземания от лицата А. А. и А. Г., наличности в разплащателни и банкови сметки и от [фирма] на наличност по банкова сметка са уважени като основателни. Прието е, че липсва пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника Ж. Ж. по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобитото от него имущество, съставляващо лек автомобил „Ф. У.”, лек автомобил „А.” 100, лек автомобил „Ф.Е.”, ремарке за лек автомобил и наличности по банкови сметки в „Ю. и ЕФ Д. Б.”, открити на 01.12.1995 г. и на15.07.2009 г., поради което искът е отхвърлен като неоснователен в тази му част. Като неоснователен е отхвърлен и искът за отнемане от К. Р. Ж. на сумата 5000 лева, представляващи стойността на 50 дружествени дяла, всеки с номинал от 10 лева в Е. „З.к. „Д.”, тъй като на отнемане подлежи имуществото, т.е. собствените на ответницата дружествени дялове, но не и претендираната тяхната равностойност.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ е постъпила от Ж. П. Ж. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- Ел – Ж. П.”, К. Р. Ж. и [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като редица обуславящи изхода на делото въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно: въпросът как следва да е мотивирано искането на К. о.и. предвид разпоредбите на процесуалния закон за редовност на исковата молба е разрешен в противоречие с определение № 21 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 1/2009 г. ІІ г.о. ВКС; въпросът достатъчно ли е да не е установен законен източник за придобиване на имуществото и следва ли съдът следва да формира основателно предположение, че имуществото е придобито със средства от престъпна дейност е разрешен в противоречие с решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. ІV г.о. ВКС и Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. ОСГК ВКС; въпросът следва ли стойността на имуществото да се определя с оглед всички обстоятелства по делото, а доказването на произхода на имуществото да се извършва с всички допустими по ГПК доказателствени средства е разрешен в противоречие с решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. ІV г.о. ВКС, а въпросът съставлява ли банковия кредит законен източник на средства е разрешен в противоречие с решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросите как се разпределя доказателствената тежест, когато съдът не възприема отразената в нотариалните актове придобивна цена на имуществото, без К. да я е оспорила по надлежния ред; какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпната дейност и е на значителна стойност и кой е моментът, към който се преценява пазарната стойност на имуществото се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е постъпила насрещна касационната жалба от К. за о.н.п. и. Поддържа се, че въпросът как следва да се формира изводът за наличие на връзка между придобито имущество и осъществената от лицето престъпна дейност е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. на ОСГК ВКС.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът как следва да е мотивирано искането К. за о.и. предвид разпоредбите на процесуалния закон за редовност на исковата молба е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която мотивираното искане следва да отговаря на всички изисквания за редовност на искова молба. Въззивният съд е извършил проверка изпълнени ли са изискванията за редовност по чл. 127, ал.1 ГПК и чл. 128 ГПК и е формирал извод за допустимост на производството след констатация, че мотивираното искане съдържа точно изложение на обстоятелствата на които се основава иска. В съответствие с с установената съдебна практика, в т.ч. приложеното към касационната жалба определение № 21 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 1/2009 г. ІІ г.о. ВКС, въззивният съд е формирал изводът си за редовност на мотивираното изложение, имащо характер на искова молба, след констатация, че в него са посочени всички индивидуализиращи претенцията белези, както и фактите, обосноваващи извод, че имуществото е придобито от средства от престъпната дейност, изразяваща се в извършване на банкова дейност по занятие без съответно разрешение.
В съответствие с установената съдебна практика (Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. ОСГК ВКС, приложените № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС/ е разрешен и въпросът достатъчно ли е да не е установен законен източник за придобиване на имуществото или съдът следва да формира основателно предположение, че имуществото е придобито със средства от престъпна дейност. Въззивнияат съд е съобразил, че основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) се предпоставя от наличето на пряка или косвена връзка връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, но е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото; че дори и връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Съдът е изследвал всички относими към спорното право доказателства, в т.ч. величината на придобитото имущество и невъзможността то да бъде придобито от доказаните законни доходи, както и характера на престъплението, осъществявано в периода 2005г.- 2010 г., в който период ответникът Ж. е предоставял заеми на различни лица на обща стойност 489693 лева, получавайки крупни суми като възнаградителни лихви по отпуснатите кредити при общ размер на неправомерните доходи от 228429 лева.
В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. приложеното решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. ІV г.о. ВКС, е разрешен и въпросът следва ли стойността на имуществото да се определя с оглед всички обстоятелства по делото, а доказването на произхода на имуществото да се извършва с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Съдът е определил стойността на придобитото имущество въз основа на експертни заключения за реалната му пазарна стойност към момента на придобиването, обсъждайки всички доказателства и въведени от ответниците доводи, излагайки мотиви кои факти и защо приема за безсъмнено установени.
Не е налице твърдяното противоречие с установената съдебна практика и по въпроса съставлява ли банковия кредит законен източник на средства. Съобразявайки съдебната практика, в т.ч. приложеното към касационната жалба решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. 3 г.о. ВКС; решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. ІV г.о. и решение № 231 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. ІV г.о. и решение № 381 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 5379/2013 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която придобиването на имущество със средства от отпуснат банков кредит не изключва възможността за основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПП (отм.), тъй като съществува възможност изплащането на кредита да е извършено със средства, придобити от престъпна дейност, а за да се приеме, че имуществото е придобито от законен източник не е достатъчно стойността му да е платена със средствата от кредита, а следва да се извърши проверка каква част от кредита е върната на банката, кога и какъв е произхода на средствата, с които е изплащан, въззивният съд е приел, че при липса на доказателства погасен ли е тегленият от ответника банков кредит от 60000 лева, до какъв размер и какъв е произхода на средствата за погасяването му, получените от кредита средства не могат да бъдат признати за законен доход.
Въпросите за доказателствената сила на нотариалните актове относно вписаната в тях продажна цена, доказателствената тежест за установяване на действителната придобивна цена на имуществото и следва ли цената изрично да е оспорена от К. не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – разрешени са в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Така в решение № 471 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 641/2009 г., III г. о., ГК; решение № 89 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г., III г. о., ГК; решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че при определяне стойността на имуществото, съдът не е обвързан от вписаната в нотариалният акт цена по сделката; доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса; държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на прехвърленото имуществото; за да се установи различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката; правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат за страните по сделката, но не и за третите лица, а преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго.
Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е от престъпната дейност, разрешен с постановяването на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7 от 2013 г. ОСГК ВКС, съгласно което, както вече бе посочено, за да се отнеме имущество на основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ следва да може да се формира основателно предположение между имуществото и осъществената престъпна дейност, като достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
Разрешен в съдебната практика е и въпросът какъв е критерият за да се приеме, че имуществото е на значителна стойност. Съгласно чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, производството по закона се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, а съгласно § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.), значителна стойност на имуществото е стойност над 60000 лева. Преценката дали имуществото е на значителна стойност е въз основа на цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата (сделките по чл. 6, чл. 7, чл. 8 от ЗОПДИППД) или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката (чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД), преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Имуществото се отнема от придобилия го (юридическо лице, контролирано от проверяваното лице; физическо или юридическо лице, придобило по безвъзмездна сделка, трето недобросъвестно лице, придобило възмездно, съпруг или роднина по права, съребрена линия или сватовство), но преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество – решение № 530 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1723/2010 г. ІV г.о. ВКС.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът кой е моментът, към който се преценява пазарната стойност на имуществото. Съгласно установената съдебна практика, стойността на проверяваното имуществото се определя към момента на придобиването му. Придобивната стойност се преценява поотделно за всяко конкретно имущество при съпоставяне възможностите на лицето към този момент да придобие имуществото със средства от законен източник – решение № 381 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 5379/2013 г. 4 го. ВКС и решение № 481/12 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд. В съответствие с така установената практика, съдът е извършил съпоставка между стойността на всяко от имуществата към момента на придобиването му и притежаваните от ответниците към този момент средства от законен източник и е формирал преценката си за основателност на иска след констатация, че ответниците не са разполагали с необходимите, законно придобити средства за придобиване на имуществото; че в същото време ответникът Ж. е реализирал средства от установената с влязла в сила присъда престъпна дейност; че приходите от законен източник са несъпоставими по размер с извършените разходи за покупка на имущество, дори и без да се отчитат разходите за издръжка на семейството, от което логически следва извод за връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност.
С оглед изхода на делото по касационната жалба, подадена от Ж. П. Ж. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- Ел – Ж. П.”, К. Р. Ж. и [фирма], [населено място] и на основание чл. 287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба, подадена от К. не следва да бъде разглеждана.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 13.02.2015 година по гр.д. № 309/2014 година на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: