Определение №1055 от 8.10.2012 по гр. дело №198/198 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1055

София 08.10.2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 198/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. К., [населено място], срещу въззивно решение от 07.11.2011 г. по гр. дело №11316/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 14.06.2010 г. по гр. дело №315/2010 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу д. п. „Р. на в. д.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е законно, защото ищцата е заемала ръководна длъжност – директор на дирекция „Правно осигуряване, обществени поръчки и управление на собствеността”, сключен е нов договор за управление с генералния директор на предприятието и уволнението е извършено в деветмесечния срок от започване изпълнението на този договор. Според въззивния съд доводите на ищцата, че в случая няма сключен нов договор за управление, са неоснователни. Договорът за управление с генералния директор на предприятието има всички характеристики на такъв по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Икономическите цели, които трябва да бъдат постигнати са посочени в приложението по чл.5, ал.1 от договора, като в зависимост от постигането им се определя и възнаграждението на генералния директор. В разпоредбата на чл.53в, ал.2 З. е предвидено сключването на договори за управление с всеки от членовете на управителния съвет, един от които е генерален директор. Последният е представител на предприятието съобразно чл.53г З.. Няма законова пречка за сключването на отделен договор за управление с него и в качеството му на генерален директор.
Ответникът по касационната жалба Д.П. „Р. на в. д.”, [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали може да се приеме, че има сключен договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, ако в него не са поставени конкретни икономически, социални и други задачи, както и дали съществува възможност за сключване на два еднозначни договора за управление с едно и също лице. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са решения и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2011 г. по гр. дело №11316/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея с договора за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ ръководителят на предприятието се задължава да постигне определени стопански резултати, като възнаграждението му се определя в зависимост от изпълнението на това задължение. Сключването на отделен договор за управление с генералния директор на Д.П. „Р. на в д.” и в качеството му на член на управителния съвет е нормативно определено /чл.53в, ал.2 З./. Право на уволнение по чл.328, ал.2 КТ обаче има само генералния директор, поради което то произтича от сключването на договор за управление в това му качество.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото не е поискал такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2011 г. по гр. дело №11316/2011 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top