О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София 14.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 611 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Т. А. и Н. П. Й. чрез пълномощник адв.Рени Д. от А. срещу решение № 188 от 3.12.09г.,постановено по гр.дело № 446/09г.на Видинския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 14 от 22.07.09г.по гр.дело № 518/09г.на Видинския районен съд.С него е уважен предявен от Т. А. Ф. и Ц. Г. Ф. против С. Т. А. и Н. П. Й. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 20.02.91г.,материализиран в нот.акт № 195,том І,нот.дело № 400/91г.на нотариус при ВРС.
След постановяване на въззивното решение е починал Т. А. Ф. и на негово място са конституирани наследниците му С. Т. А. и С. Т. Недялкова.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 ГПК се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Не е посочен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд при наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.Приложени са копия от решения на Видинския районен съд и Видинския окръжен съд,без да са заверени,че са влезли в сила,касаещи друг спор по иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба намира,че в нея не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените оплаквания за неправилност на възивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 3.12.09г.,постановено по гр.дело № 446/09г.на Видинския окръжен съд по жалба на С. Т. Н. и Н. П. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.