ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1062
София, 10.10.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 539 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на Т. Н. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 01.ХІІ.2011г. по в.гр.д. № 2001/2011г.
Ответникът по касационната жалба М. К. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Пловдивския РС от 26.ІV.2011г. по бр.д. № 18585/2010г. в частта относно определения режим на лични отношения между бащата М. К. и детето М., родено на 24.І.2009г., и вместо него е постановил друго, с което е определил следният режим: до навършване на три години – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа в присъствието на майката Т. К.; до навършване на четири години – всяка първа и трета събота от 10.00 часа до 13.00 часа без присъствието на майката, а след навършване на четири години – всяка първа и трета събота от 10.00 часа до неделя 16.00 часа с преспиване, както и втория коледен празник – 26.ХІІ. от 10.00 часа до 16.00 часа и втория великденски празничен ден от 10.00 часа до 16.00 часа, и по 20 дни през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и присъдената издръжка на детето, в които части поради необжалването му решението е влязло в сила.
За да постанови решението в обжалваната му част относно режима на лични отношения след навършване на тригодишна възраст, въззивният съд е приел, че при определянето му следва да се изхожда основно от правата на детето, а не от предпочитанията на родителите; взето е предвид, че детето не е било навършило три години, че е момиче, че се нуждае от непрекъснато обгрижване от майката, поради което до навършване на три години личните контакти с бащата следва да се осъществяват в присъствие на майката два пъти месечно. След навършване на три години детето постепенно следва да започне контактите с баща си без присъствие на майката, за да може по-пълноценно да се осъществи връзката помежду им, но с оглед все още ниската възраст това следва да става само два пъти месечно от 10.00 до 13.00 часа, като по този начин детето постепенно ще привикне с новите отношения с баща си и с раздялата с майка си; след навършване на четири години детето следва да е подготвено с по-честите срещи с баща си, поради което режимът следва да се разшири – всяка първа и трета събота от 10.00 часа с преспиване до неделя 16.00 часа, както и 20 дни през лятото през време, не съвпадащо с отпуска на майката, и вторите коледен и великденски празници от 10.00 до 16.00 часа.
В изложението на Т. Н.К. /З./ по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че нито първоинстанционния, нито въззивния съдилища са взели предвид доказателствата за връзките между майката и детето и дали съществува връзка баща-дете, за пълната дезинтересираност на бащата към детето от едногодишната му възраст – относно нуждите му, здравето, издръжката, възпитанието му, за упражненото насилие спрямо майката, в повечето случаи пред детето, че многократно заявявал пред детето и пред трети лица, че в М. женските деца не се тачат в рода. Не били взети предвид възрастта, полът на детето, при които било недопустимо то да се отделя от майката, което има нужда от майчина обич, грижа и закрила, каквито един баща, дезинтересирал и отчуждил се, не можел да му даде. Нямало доказателства как ще се развива детето след 3 години, след 4 години, няма поискани социални доклади за това какви са жилищните условия на бащата, с кой той живее, какви качества има той, при което детето се обричало на риск и опасности; в социалния доклад се препоръчвали по-редки срещи с бащата, той не познавал детето и детето не познавало баща си, то се страхувало от него /тъй като той не се интересувал от детето, защото е момиче/. Сочи се, че въпросът какви трябва да бъдат критериите и основанията на съдилищата, разглеждащи спорове за лични контакти и отношения между малолетни деца и родителите, е важен и съществен елемент от мотивите на съда и ВКС следвало с цел правилното прилагане на закона и за развитие на правото да се произнесе по него, още повече че сега се прилага остаряла практика от 1974г. /ППВС № 1/1974г./, не съответстваща на променените обществено-икономически отношения; към настоящия момент съществували различни критерии и становища по тези въпроси; след като се изходи от факта, че в тези казуси най-важен си остават интересът, здравето и нуждите на децата, които и без това били длъжни да търпят последиците от действията или бездействието на разведените им родители, неправилно и недопустимо било посредством неправилни и незаконосъобразни решения още повече да бъдат нарушавани техните права, интереси и психическо и физическо развитие, навици и здраве. С оглед на това били налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПКС за допускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е поставила конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил изхода на спора относно режима на лични отношения между бащата и малолетното дете на страните. Релевираните в изложението съображения представляват оплаквания на касаторката за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, а това са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. Бланкетен, а не конкретен, е въпросът относно критериите, имащи значение при определянето на режима за лични контакти между родители и ненавършили пълнолетие деца. Следва да се отбележи, че в тази връзка значение може да имат много и различни обстоятелства, които са установени във всеки конкретен случай, което прави невъзможно предвиждането им отнапред и прилагането им във всеки случай. Следва да се отбележи и че в случая въззивният съд е съобразил при определянето на мерките всички установени по делото обстоятелства – както възрастта на детето, полът му, привързаността му към майката, дневният му режим, така и бързото психо-физическо израстване на децата в тази възраст, с оглед на което при редовни контакти за период от една година то може да привикне с баща си /не отговаря на данните по делото твърдението на касаторката за пълна дезинтересираност на бащата от детето, включително поради това, че то е от женски пол/ така, че да е възможно увеличаването на времетраенето им. Взето е предвид, че връзката между детето и бащата не е прекъсната, както и че е в интерес на детето да поддържа контакт с баща си /виж социалния доклад/. Изводите на въззивния съд са в съответствие с разрешението на въпросите относно личните отношения между родители и ненавършилите пълнолетие техни деца, дадено в ППВС 1/1974г., което настоящият състав напълно споделя и не намира основания, а конкретни такива не се сочат и от касаторката, за изоставянето на тази задължителна практика.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр.с., № 1684 от 01.ХІІ.2011г. по гр.д. № 2001/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: