3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 10.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 180 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „ Строителство и възстановяване „ / с настоящ правоприемник Главно управление „ Строителство и възстановяване „ , при възникнало след подаване на касационната жалба правоприемство / против решение № 492 / 31.10.2011 год. по т.д.№ 726 / 2011 год . на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по т.д. № 609 / 2010 год. , с което е уважен предявеният от Е. търговец „ Л. Б. – Л. Г. „ иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД , за осъждане ответника да заплати на ищеца възнаграждение за изпълнени СМР , в размер на 21 500 лева / искът предявен като частичен/. Касаторът излага съображения за недопустимост на въззивното решение, като постановено срещу неправосубектна страна – ответник по спора – Поделение [населено място] на ДП „ Строителство и възстановяване „ . Представя изложение по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК по твърдението за недопустимост , като жалбата не съдържа доводи за неправилност на въззивното решение , спрямо каквито е изискуемо обосноваване допускане на касационното обжалване .
Ответната страна – ЕТ „ Л. Б. – Л. Г. „ – не е взел становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК .
Доколкото касатора основава жалбата си на твърдение за недопустимост на въззивното решение , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , вероятната недопустимост на същото предпоставя допускане касационното му обжалване, без обосноваване на основание по чл.280 ал.1 от ГПК . Такава вероятна недопустимост , обаче , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС не намира , че е налице по следните съображения :
Искът е насочен срещу ДП „ Строителство и възстановяване „ , по седалището и адреса на управление на юридическото лице и процесуалното представителство на ответника е осъществявано от пълномощник , с учредена от представляващия предприятието представителна власт . Представеният договор за възлагане на СМР е подписан както от представляващия ДП „ Строителство и възстановяване „ , така и от представляващия Поделение – [населено място] , с оглед особената вътрешно – организационна структура на предприятието и разчитането между подструктурите на същото . Видно от кумулативното обозначаване на предприятието – юридическо лице и поделението, като структурно подразделение на същото , в титулната част на исковата молба , спазено и в постановените от съдилищата диспозитиви , очевидно е упоменаването на последното , с безспорно липсваща самостоятелна правосубектност, само в аспект на вътрешно-организационната обусловеност на поетите чрез поделението задължения ,в отношенията с правосубектния ответник – ДП „ Строителство и възстановяване „ . В., в хода на цялото първоинстанционно и въззивно производства ответникът се е бранил с довод за липса на материалноправна легитимация по спора , твърдейки че не е страна по сключения договор , а възражението за неправосубектност на конституирания ответник е наведено едва в касационната жалба . В този смисъл настоящият състав намира, че мотивите на въззивното решение ,макар и недостатъчно прецизни и последователни , касаят именно произнасяне по материалноправната легитимация на ответника ДП „ Строителство и възстановяване „ , спорът за която се обуславя от доказателствата за приемане на изпълнението на ищеца / протоколи обр.19 и сметки № 22 за изплащане на натурални видове работи / от представляващ Поделението в [населено място], а не от представляващия ДП „ Строителство и възстановяване „ . В тази връзка – материалноправната легитимация на конституираното предприятие , като длъжник по претендираното вземане – настоящият състав намира , че въззивният съд е коментирал и разпоредби от Правилника за дейността и структурата на ДП „ Строителство и възстановяване „ / чл. 34 ал.1 т.3 вр. с чл. 30 т.7 – сключване договор от поделението , по упълномощаване от представляващия предприятието , което еднозначно обуславя качеството на поделението като „ пълномощник „ , а не страна по договора /. Съгласно чл.11 ал.2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавните предприятия , на основание която е приет , упоменатия по-горе Правилник урежда структурата / чиято съставна част наред с Главно управление са поделенията – чл.11 ал.1 от закона / и дейността на ДП „ Строителство и възстановяване „ . Законът не делегира право с акта на Министъра по чл.2 на същия да се учредява правосубектност на поделенията . Действително въззивният съд е изказал противни съображения, но доколкото с изрично определение и с диспозитива на решението не е променена първоначално конституираната страна по спора / липсва нарочно определение за такова конституиране и в първоинстанционното производство / , противоречието , наред с останалите изложени и коментирани по-горе мотиви , не обуславя недопустимост на решението , като последица от недопустимост на иска, насочен срещу неправосубектна страна .
С оглед несподеляната недопустимост на въззивното решение и при липса на обосноваване основания за допускане на касационното обжалване , поради неправилност на същото , съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 492 / 31.10.2011 год. по т.д.№ 726 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд , Търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :