4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
София, 10.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 152 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Б., против въззивното решение № 1195 от 21 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1365 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 1613 от 18 април 2011 г., постановено по гр.д. № 16156 по описа на районния съд в гр. Варна за 2010 г. за осъждането на Д. Н. А. от [населено място], обл. В., да заплати на И. И. сумата от 3000 евро задатък в двоен размер, даден от И. по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 3 юни 2005 г. и решение № 2224 от 19 май 2011 г., постановено по същото първоинстанционно дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходното решение – вместо сумата 3000 евро да се чете сумата от 6000 евро и е изменен размерът на присъдените разноски, и вместо него предявеният от И. срещу А. иск е отхвърлен и И. е осъден да заплати на А. разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото липсва съдебна практика, която да урежда поставения въпрос и погрешно е тълкувана приложимата материалноправна разпоредба – следва да се прецени кога вземането става изискуемо, за да се изведе извод за това от кога започва да тече давността за погасяването му; моментът на извършването на разпоредителната сделка с обещания имот следва да е и началният момент, от който да тече срокът за упражняване на правото по чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД; в обжалваното решение съдът приема датата на сключване на предварителния договор като начало за течение на погасителната давност, поради което тълкуване излиза, че задатъкът се дължи веднага след сключването на предварителния договор и от този момент се дължи връщането на двойния му размер; задължението, което обещателят не е изпълнил, е да не предлага имотът на други купувачи и конкретното неизпълнение е станало на 25 февруари 2009 г.; заключението на съда е, че купувачът не е упражнил правото си в петгодишния давностен срок, като за начален момент определя дата, към която това негово право дори още не е възникнало, за да го упражни – вземането на изправната страна по чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД става изискуемо от момента, в който другата страна по договора не изпълни задължението си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че същественият въпрос, по който съдът се е произнесъл, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е от кой момент възниква правото да се търси обратно задатъка от неизправната страна по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, т.е. от кога вземането става изискуемо. Сочи се и решение на апелативен съд.
Ответницата Д. Н. А. от [населено място], обл. В., чрез процесуалния си представител адв. Т. Г., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си в обжалваната му част въззивният съд приема, че между страните е имало валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; договорът не е нищожен заради липса на индивидуализация на имота, тъй като е сторена препратка към нотариален акт за собственост на продавачката, а и не се установява тя да притежава друг имот в [населено място], различен от процесния; договорът е изпълним, тъй като, макар продавачката да притежава идеална част от имота, предварителният договор не се ползва с вещно-транслативен ефект, а и продажбата на чужди идеални части, ако се достигне до нея, не би била нищожна; основателно е възражението за изтекла погасителна давност – договорът е сключен на 3 юни 2005 г., като е уговорено сключването на окончателния договор да стане след три месеца до м. август 2005 г.; исковата молба е подадена на 15 октомври 2010 г., а давностният срок е изтекъл на 3 август 2005 г.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Макар касаторът изрично да е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с представянето на съдебно решение се поддържа и основанието по т. 2 на същия текст. Поставеният правен въпрос обаче не е относим към конкретните изводи, обусловили изхода на спора пред въззивния съд, тъй като той цели принципно разрешаване на правния проблем за началото на течението на погасителната давност по правото на изправната по договор страна по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. В процесния случай изводът на съда е друг – сторено е тълкуване на уговорката между страните в процесния предварителен договор. Съдът е счел, че уговореното остатъкът от сумата от 13 хиляди евро продавачката да получи при изповядване на сделката, като продавачката се задължава да изготви всички документи като скица, нотариален акт, документ за тежести, до края на м. август, за уговорка за сключване на окончателния договор в тримесечен срок от сключването на предварителния договор. Ето защо е прието, че погасителният срок за правото на изправната страна да иска връщането на двойния размер на задатъка, е започнал да тече на 3 август 2005 г. (неправилно приета дата от съда, тъй като дори и това тълкуване на уговорката между страните по договора да е вярно по принцип, то срокът за погасителната давност би трябвало да започне течението си на 3 септември 2005 г.). Без значение е обаче дали срокът започва да тече на 3 август или на 3 септември 2005 г., след като исковата молба е подадена и след изтичането на петгодишен срок от втората дата, а именно на 15 октомври 2010 г. Следователно, относимият по спора правен въпрос би бил за тълкуване на уговорките в предварителния договор, а подобен правен въпрос не е поставен, поради което и съобразно обвързващото разрешение, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, касационното обжалване не може да се допусне по непосочен от страната правен въпрос по разрешение, обусловило крайния резултат по делото. На последно място, доколко конкретният проблем за уговорката в какъв срок е следвало да бъде сключен окончателен договор, е бил включен в предмета на спора чрез стореното възражение за изтичане на петгодишен погасителен срок за вземането, считано от сключването на договора, е могло също да бъде предмет на питане от страна на касатора, ако той е считал, че съдът се е произнесъл по невъведен в спора въпрос. Липсата и на такова питане, по изложените по-горе съображения, също не дава възможност на съда да допусне касационното обжалване на въззивното решение.
Ответницата не претендира заплащане на разноски пред касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят с отговора, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1195 от 21 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1365 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: