3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 29.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1879 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Г., против въззивното решение № 120 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 174 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 1 от 4 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 63 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото по делото не са представени никакви доказателства за собственост върху процесното помещение, нито че касаторката продължава да го владее, което да обуслови правния интерес и основателността на претенцията; не е обсъдено възражението за нищожност на договора поради липса на предмет, защото помещението не съществува на посочения в договора адрес; в договора липсват индивидуализиращи белези на имота; съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отказал да се представи фирмено дело с оглед оспорената активна процесуална легитимация на ищеца, във връзка с твърденията на касаторката за липса на легитимно избрано ръководство и този факт не е могъл да се установи от представеното удостоверение за актуално състояние, защото се касае за порок на самото решение на общото събрание и респективно за нищожност на вписването, а и удостоверението за актуално състояние е издадено повече от шест месеца преди представянето му; ако се окаже, че вписаното настоятелство не е легитимирано да представлява ищеца, то всички извършени действия няма да са правновалидни по отношение на касаторката. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС във връзка със задължението на съда при постановяване на съдебното решение да обсъди всички доводи на страните и изложи съображения кои приема за основателни и защо и кои не. Твърдението е обвързано с липсата на съображения на съда относно заявени доводи за нищожността на договора за наем, предмет на производството. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ППВС № 7/1965 г.
Ответникът Н. ч. “С. – н.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК твърди, че производството по делото е недопустимо за касационно обжалване и сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че следва да се препрати към мотивите на първоинстанционното решение за фактическата обстановка по спора; договорът за наем между страните е валиден, притежава всички реквизити и обвързва насрещните страни с посочените в него клаузи; валидността на договор за наем не изисква изследване на собствеността на наеманата вещ; имотът, предмет на договора е ясно конкретизиран с посочване на адрес и предназначение и през периода на действието му за наемателя не е възникнала неяснота в това отношение; касаторката е била надлежно уведомена за прекратяването на договора, но не е освободила имота, поради което е предявена претенцията по чл. 233, ал. 1 ЗЗД; уведомлението изхожда от действащия към момента управленски орган на читалището, надлежно вписан в съответния регистър; възраженията за нищожност на вписването касаторката е следвало да направи в друго производство.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаното основание – поради разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
К. се е задоволила да постави само един процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи съображения по тях, както приема неизменно съдебната практика и чийто израз е посоченото от касаторката ППВС № 7/1965 г. В разглеждания случай обаче не е налице основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е дал отговор на поставените от касаторката в качеството й на въззивница питания във връзка с действителността на процесния договор за наем. Така във въззивната жалба, която по отношение на изложените твърдения в преобладаващата си част е идентична с касационната, касаторката е изтъкнала, че договорът е нищожен по две причини – липса на предмет, тъй като на адреса, посочен в договора, към датата на сключването му не е имало кафе-аперитив, който да е могъл да бъде отдаван под наем и на второ място липсата на индивидуализиращи белези на имота – граници, площ и др. По тези твърдения въззивният съд изрично е посочил, че имотът е ясно конкретизиран с адрес и предназначение, като през петгодишния период на действие на договора за наем касаторката е била наясно кой точно имот й е отдаден под наем. Ето защо следва да се приеме, че съдът е изложил съображения по посочените оплаквания, а не се поставя материалноправен въпрос във връзка с верността на тези изводи. К. още не сочи и правен въпрос по твърдението си за липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация у ищеца и по нейните последици, поради което за ВКС не съществува задължение да се произнася по подобни проблеми, след като касаторката не е ангажирала общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 120 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 174 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: