O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 19.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2908 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8257/09.07.2008 година на „П”ООД гр. В. Т. срещу въззивно Решение Nо 155 от 28.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1286/2007 година на Великотърновския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 935 от 12.10.2007 година по гр.д. Nо 211/2006 година на Великотърновския районен съд по уважения иск по чл.108 ЗС на И. И. по отношение на ? идеална част от земеделски имот- ИЗОСТАВЕНА НИВА от 12.349 дка , имот Nо 028006 по плана за земеразделяне на гр. В..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което процесуалният представител на търговското дружество жалбоподател- адв. Р. М. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т. 2 , поддържайки , че се касае до съществени материално-правен и процесуален въпроси- за момента, от който тече срокът на погасителната давност по чл. 79 ал.1 ЗС в хипотези на сключен предварителен договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД и предаване владението на недвижим имот, чиято реституция е извършена с решение на ПК по чл.27 ППЗСПЗЗ от 2000 година , но е налице предходно протоколно решение за възстановяване правото на собственост в землището на гр. В., без конкретизация на имота, разрешени с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС – Решение Nо 2086/2.12.2004 година по гр.д. Nо 1690/2003 година IV отд., Решение Nо 2089/3.12.2004 година по гр.д. Nо 1745/2003 год. , Решение Nо 1019/10.05.1996 год. по гр.д. Nо 519/1995 година IV отд., както и с основания по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , поддържайки, че допускането на касационното обжалване в конкретния случай е от значение за уеднаквяване практиката на съдилищата, тъй като са налице противоречиво разрешавани сходни казуси и с основания по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК-допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона – чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 99 ЗС , чл. 7 и 8 от ЗСч.,чл. 55 ТЗ.
По делото е подаден отговор от ответника по касация- И. И. И. в срока по чл.287 ГПК, с които отговор се поддържа , че не е налице нито едно от основанията за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 или т.3 ГПК, като с подкрепа на изложените съображения са представени решение на ВКС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес , преценено на база данните по данъчната оценка на недвижимите имоти.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция , по жалба на търговското дружество „П” ООД , е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск за собственост , с което е признато, че И. И. е собственик на ? идеална част от земеделски имот- ИЗОСТАВЕНА НИВА от 12.349 дка , имот Nо 028006 по плана за земеразделяне на гр. В. и е осъдил дружеството да предаде владението на тази собственост.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на ВКС и съдилищата,нито пререшаването би било от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните материално-правен и процесуални въпрос – за момента, от който тече срокът на погасителната давност по чл. 79 ал.1 ЗС в хипотези на сключен предварителен договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД и предаване владението на недвижим имот, чиято реституция е извършена с решение на ПК по чл.27 ППЗСПЗЗ от 2000 година , но е налице предходно протоколно решение за възстановяване правото на собственост в землището на гр. В., без конкретизация на имота, с оглед предмета на иска по чл. 108 ЗС и заявеното правоизключващото възражение на ответника/”Перфект ВТ’ООД/ за изтекла в негова полза придобивна давност от момента на предаване на владението на имота въз основа на сключен предварителен договор с другия съсобственик, следва да се квалифицира като съществен по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Безпротиворечиво съдилищата приемат , че датата на сключен между страните предварителен договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД , въз основа на който се предава владението на недвижим имот, индивидуализиран по местонахождение и граници, е меродавен момент за начало на давностно владение и изтеклият от този момент срок по чл. 79 ал.1 ЗС при наличието на манифестирана с намерение за своене на имота непрекъсната и необезпокоена от страна на действителния собственик фактическа власт , може да направи владеещия несобственик, собственик на недвижимия имот.
Безпротиворечиво, в тази насока са и дадените разяснения на ТР 1/1997 година , че решенията на ПК по чл. 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с плана за земеразделяне, имат конститутивно действие, тъй като с тези решения се извършва реалната индивидуализация на реституирания имот и отпадат правата на държавата. Доколкото няма издадено решение на ПК с ясно индивидуализиран обект на реституцията на земеделския имот , не може да се поддържа , че правата на държавата са отпаднали и че земеделският имот, в процес на процедурата по реституция, може да бъде предмет на сделки като частна собственост респ. да бъде обект на владение , което да обуслови придобиването по давност , след като правата на държавата съществуват, както и с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗВСОНИ, доколкото би се приело , че има завършена реституция на земеделския имот с решение на ПК.
С обжалваното решение , съдебната практика- задължителна и на състави на ВКС е изцяло съобразена, поради което и наведените отменителни основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК са несъстоятелни и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Не може да се приеме , че е налице основания за допускане на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са налице основания за преразглеждане на установената / посочена по-горе/ практика по приложението по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ/ респ. чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ и чл. 79 ал.1 ЗС/ с оглед развитието на правната теория или практика по повдигнатия въпрос, наложено от специфични нови правни отношения или нов закон, засегнати от спора, разрешен с обжалваното решение.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т. 1., т.2 и т.3 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8257/09.07.2008 година на „П”ООД гр. В. Т. срещу въззивно Решение Nо 155 от 28.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1286/2007 година на Великотърновския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 935 от 12.10.2007 година по гр.д. Nо 211/2006 година на Великотърновския районен съд по уважения иск по чл.108 ЗС на И. И. по отношение на ? идеална част от земеделски имот- ИЗОСТАВЕНА НИВА от 12.349 дка , имот Nо 028006 по плана за земеразделяне на гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :