1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 26.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 852/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 676/ 24.10.2011 г. по гр.д.№ 1620/ 2009г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 283/ 2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, е допуснато да се извърши делба на съсобствен имот- празно дворно място в [населено място], с идентификатор № 41112.504.1046, между съделителите М. Н. П. –с цял ? ид.ч., и от друга страна А. П. Р. и К. Г. Н.- с общ дял също ? ид.ч. от имота.
За да постанови този резултат съдът е приел, че М. П. има качеството на съсобственик по силата на универсално завещание, направено в негова полза от Л. Г. И., като възражението за недействителност на завещанието е отхвърлено, тъй като е прието, че то е изготвено изцяло като текст и подписано от завещателя.
Съделителите А. Р. и К. Н. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват извода за валидност на завещанието и в този смисъл намират решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т 1 и 3 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1.При съществена вероятност текстът да е написан саморъчно от завещателя, може ли да се приеме, че е налице пълно доказване на този факт, 2. Може ли да се приеме за доказана истинността на ръкописния текст, ако не е изключена всяка друга възможност за автентичност на текста на завещанието при наличие на противоречиви констатации на вещите лица в съдебната експертиза, 3. Може ли да се приеме, че текстът на завещанието е автентичен при липса на категоричност в заключението на вещото лице и 4.Следва ли да се кредитира заключението на вещите лица изцяло, когато констатациите му са противоречиви и некатегорични и може ли това да доведе до неточност в мотивите на съда. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВС и ВКС представят р. № 982/ 87 г., 316/ 88 г., 202/2001 г., 493/ 2002 г., 119/2004 г., всички на І г.о. и р.№ 802/ 92 г. на ІV г.о. Развити са и доводи за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делбата е наследство, останало от общия наследодател Д. П. М. и се касае за имот, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на нейните наследници. Един от наследниците с дял ? ид.ч.- племенникът Л. И., е направил универсално завещание в полза на ищеца М. П., а ответниците са другите двама наследници на Д. М., които имат в общ дял също ? ид.ч. от имота. Защитната им теза по делото е изградена на твърдението, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано изцяло саморъчно от завещателя и не е подписано от него. Този въпрос е изяснен с помощта на няколко графологически експертизи, които след изследване на представения сравнителен материал са дали заключение, че както текстът, така и подписът са на завещателя Л. И.. Произнасянето по въпроса за валидността на завещанието е бил определящ за изхода на делото, тъй като само при наличието на валидно завещание в делбата следва да участва ищецът М. П..
В изложението и формулираните правни въпроси най-общо се твърди, че е липсвала категоричност за заключенията на вещите лица относно това, че завещанието е написано и подписано от завещателя и че въпреки това съдът е направил извод за валидност на завещанието, а не е уважил възражението на ответниците в противния смисъл.
От данните по делото обаче е видно, противно на твърденията на касатора, че заключенията на вещите лица са категорични по въпроса, че подписът върху завещанието принадлежи на завещателя, като този извод е направен въз основа на всички документи, представени като сравнителен материал. Относно почерка и текста на завещанието изводът за авторството на завещателя е направен също така по категоричен начин в заключението на в.л. Б. и първото заключение на тройната експертиза, изготвени въз основа на първата група предоставен сравнителен материал. От втората група сравнителен материал идентичност е установена само между почерка на завещанието и на изходяща от завещателя молба до социални грижи № 5070/ 22.07. 86 г. За останалите документи, които са взети от преписката пред поземлената комисия за възстановявяне на имота, е дадено заключение, че са изготвени от едно и също лице, но различно от завещателят. Това обстоятелство съдът е обяснил с възможността тези документи да са били изготвени текстово от друго лице, а след това да са подписани от завещателя и подадени в поземлената комисия.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че доводът на касатора, че изводите на съда са направени въз основа на вероятно, а не доказано авторство на завещанието, не почива на фактите по делото, поради което и поставените правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Представените решения от практиката на ВС и ВКС не разкриват противоречиво разрешаване от въззивния съд по поставените правни въпроси. Във всички решения се разглежда въпроса за действителността на саморъчното завещание с оглед изискването на чл.25, ал.1 от ЗН то да е изцяло написано ръкописно и да е подписано от завещателя, но дадените разрешения са в зависимост от конкретните факти по делата
, докато основание за допускане на касационно обжалване може да бъде само противоречиво произнасяне по даден правен въпрос. Ако се цели допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на заключението на едно вещо лице, то следва да се посочи, че и в това отношение решението на въззивния съд е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 157 и сл. от ГПК / отм./ и чл.195 и сл. от действащия ГПК, според която съдът обсъжда заключението на вещите лица заедно с другите доказателства по делото, както е процедирал в случая и въззивният съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 283/ 2012 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: