О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С., 11.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1003/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1013 от 24.11.2009 г. по гр.д.№ 999/2008 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с решение № 115 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 250/ 2010 г. на Окръжен съд Велико Търново е допуснато да се извърши съдебна делба на първи жилищен етаж, лятна кухня и част от партерния етаж, ведно с ? ид. ч. от таванско помещение и общите части на сградата, между съделителите И. Р. И. с дял ? ид. ч., С. Н. С.- с дял 1/18 ид. ч. и Р. С. и Н. С.- с дялове по 2/9 ид. ч.
Въззивното решение е обжалвано от И. Р. И., който развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че е придобил процесния имот по давност, поради което същият не подлежи на делба.
Поддържа като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, за каквато сочи р.№ 786/.11.11.2009 г. по гр.д.№ 993/ 2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците считат, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество я намират за неоснователна, тъй като имотът има наследствен характер и ищецът не е доказал да го е придобил по давност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Бивши собственици на имота са съпрузите П. Г. Р. и Р. И. Р., които през 1959 г. построили процесната сграда въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място. И. Р. е техен син, а другите съделители- наследници/ съпруг и деца/ от коляното на починалата дъщеря Р. Р.. И. Р. е поддържал, че имотът не подлежи на делба, тъй като е придобит от него изцяло по давност, за което се снабдил през 2000 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Не е било спорно по делото, че и докато родителите му са били живи, И. е живял на първия етаж, а те са се преместили на село, че е извършвал необходимите ремонтни работи за поддържане на имота, а по негови твърдения е плащал и данъците. Съдът не е уважил възражението на касатора за изключителна собственост на имота, тъй като е приел, че липсват доказателства да е отблъснал владението на другите наследници и да е завладял и техните части като свои. Аргумент за това е почерпил от показанията на св. С. С., според която между страните са се водили разговори за евентуална доброволна делба на имота, което е признание за запазване на наследствения му характер. Свидетелката е дъщеря на съделителя Н. С. и затова съдът е ценил показанията й с оглед на евентуална заинтересованост, но им е дал вяра, тъй като се подкрепят от показанията и на другите свидетели.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва изрично формулиран материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, но с оглед съдържанието на жалбата следва да се приеме, че това е въпросът дали касаторът е придобил наследствения имот по давност, като е отблъснал правата на другите наследници. От представеното решение на състав на ВКС обаче е видно, че между него и обжалваното решение на въззивния съд няма противоречие, тъй като и в двете се изразява разбирането, че намерението за своене на имота и отблъсване владението на другите сънаследници трябва да намери външна изява и да достигне до тях, както и че това не е само факта на живеенето в имота и грижите по поддържането му. В съответствие с постоянната практика на съдилищата е и становището, че манифестирането на намерение за своене на имота може да се изрази и чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, поради което се приема, че от този момент започва да тече и придобивната давност относно частите на другите сънаследници. В настоящия случай това е станало през 2000 г. и затова към момента на завеждане на делото през 2008 г. не е изтекъл необходимият десет годишен давностен срок, за да се приеме, че касаторът е станал изключителен собственик на целия имот.
Доводите на касатора, че не е трябвало да се кредитират показанията на св. С. поради нейната заинтересованост, а следвало да се имат предвид показанията на свидетелите, разпитани по обстоятелствената проверка, представляват оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и не могат да се разглеждат в производството по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 250/ 2010 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Осъжда И. Р. И. от[населено място], ул. “О.”, № 62 да заплати на С. Н. С. и Н. С. С. разноски по делото за това производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: