О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 12.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3963 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 12.02.2008 г. по гр. д. № 2044/2007 год. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 31.05.2007 год. по гр. д. № 829/2004 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. П. В. от с. Б. искове против О. Р. , гр. П. за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени вреди от предсрочното прекратяване на правомощията му като кмет на с. Б., в размер на 7 276.76 лв., представляваща разликата между неполучените трудови възнаграждения за периода от м. 05.2002 год. до 11.10.2003 год. и съответните допълнителни заплати за 2002 год. и полученото обезщетение по чл. 225 КТ, както и сумата 272.80 лв., представляваща удържан в повече ДОД, сумата 1 208.85 лв., представляваща изтекли лихви за забавата до предявяване на исковете, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетенията.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ищеца Г. П. В., чрез пълномощника му адв. В. С. Оплакванията са за неговата неправилност с молба за отмяната му и вместо това исковете му бъдат уважени.
В представеното в изпълнение на указанията на съда изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК при решаването на съществения материалноправен въпрос за отговорността на общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ. Касаторът се позовава на противоречие при решаването му в обжалваното решение с практиката на ВКС, като цитира решение № 571 от 15.05.2006 год. по гр. д. № 166/2005 год. на ВКС, ІV г. о. и ТР № 3/2004 год. ОСГК, т. 5, по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – представя две решения – на Пловдивския окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, постановени по предявен от Й. Д. иск по чл. 1 ЗОДОВ срещу същата община, с които същият е бил уважен. Поддържа становище, че решението по този иск е влязло в сила, като необжалвано. Излага съображения и за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за наличие на основание за отговорността на общината по специалния закон при нищожност на административния акт, независимо от издаването на последния преди изменението на закона от 2006 год.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да приеме, че ответната община не следва да отговаря по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ, въззивният съд е взел предвид момента на отмяна на решението за предсрочно прекратяване пълномощията на ищеца като кмет – 18.10.2003 год., към който момент законът не съдържа предпоставки за отговорност на общините за вреди от административна дейност. Това е същественият материалноправен въпрос, решен в обжалваното решение според касатора в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, за илюстрация на което са представени решенията по идентичен казус.
В настоящето производство касационната инстанция има правомощието да се произнесе само по наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, без да разглежда по същество спорния въпрос, което е предмет на касационното производство, ако такова се допусне.
Касаторът има интерес от допускане на касационното обжалване на въззивното решение, затова и той носи тежестта да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. В случая основанието по т. 1 – противоречие при решаването на съществения въпрос с практиката на ВКС не е налице, тъй като приетото в цитираното Тълкувателно решение № 3/2004 год., т. 5 касае въпроса срещу кои лица се насочва иска, т. е. позоваването е неотносимо към съществения въпрос в обжалваното решение, а именно дали общината следва да отговаря за вредите от отменения административен акт, издаден преди изменението в закона с Д. в. бр. 30/2006 год., отнасящо се до включване и на отговорността на общините за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – от представените две решения и цитираното Решение № 571 по гр. д. № 166/2005 год. на ВКС, с което съдът служебно се запозна, не се установява да е налице противоречиво решаване на същественият въпрос за отговорността на общината за вреди от незаконни административни актове, както изисква законът относно приложното поле на касационното обжалване. На първо място, представените решения по гр. д. № 1642/2004 год. на ПлОС и по гр. д. № 578/2006 год. на ПлАС са постановени от първоинстанционен и въззивен съд по предявени от Й. Д. против общината искове за вреди от предсрочно прекратяване на пълномощията му като кмет, но липсват данни да е налице влязло в сила решение по тях. Това обстоятелство следва да е налице, за да се приеме, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и то следва да се установи от касатора, а не да се вменява в задължение на касационната инстанция да прави справки, т. е. да обслужва интересите на една от страните по делото. В посоченото решение на ВКС по гр. д. № 166/2005 год. същественият за настоящия казус въпрос не е бил поставян на разглеждане, макар и ответник по исковете да е била общината. Обстоятелството, че исковете са отхвърлени на друго основание не означава по правило, че е прието, че общината носи отговорност за вреди от административна дейност. За да е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да е налице противоречиво решаване от съдилищата на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, което по изложените съображения не е налице в конкретния случай.
Не е налице и основанието по т. 3 – същественият въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което основание обуславя излагане на съображения за значението му с оглед необходимост от тълкуване на законова разпоредба, ако тя е неясна или непълна, или липсва практика по този въпрос, или тя е неправилна и се налага изработване на нова. Изложените от касатора съображения за наличието на това основание не са относими към него, тъй като изменението на ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ не е обусловило решаването на съществения въпрос от въззивния съд. По въпроса за отговорността на общините за вреди от незаконни актове е налице съдебна практика, поради което и съображенията на касатора за разглеждане на исковете по ЗОДОВ или по реда на КТ са неотносими към обосноваване наличието на тази предпоставка за допускане на касационното обжалване.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 232 от 12.02.2008 год. по гр. д. № 2044/2007 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Г. П. В. от с. Б., чрез адв. В. С. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: