О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
гр. София, 26.11..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 814/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. А. от гр. Б. срещу въззивно решение № 742 от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 12/08г. на Б. окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 129 от 13.01.05г. по гр.д. № 769/02г. на Б. районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от Г. Зефиров А. против Е. С. Ю. и Х. С. И. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на влизане в ТКЗС наследодателят на ищеца Зефир /Серафим/ А. А. е бил собственик на нива с площ от 1, 500 дка, находяща се в землището на гр. Б., местността “М”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установена идентичност между закупения от наследодателя на ищеца с нот.акт № 5/47г. имот и процесния имот, който е бил заявен и записан в имотната ведомост на името на ответниците, респ. че ищецът не е доказал твърдението си, че наследодателят му е бил собственик на претендирания имот към момента на включването му в ТКЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за характера и предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 670 по гр.д. № 196/96г. и Р № 854 по гр.д. № 166/99г. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на посочените две решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай липсва противоречие между обжалваното решение и представеното от касатора решение № 854 по гр.д. № 166/99г., с което е прието, че при спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предмет на делото са посочените в исковата молба имоти и че в това производство съдът следва да установи чия собственост са били тези имоти към момента на обобществяването им, както и че въпросът дали тези имоти са идентични с други имоти, за които на ответниците е признато право на възстановяване с план за земеразделяне е извън предмета на делото, тъй като с него не е взето различно становище по тези въпроси, а настоящият иск е отхвърлен поради посочените по-горе причини.
Другото представено от касатора решение на ВКС се отнася до въпроса за допустимостта на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ преди изготвяне на плана за земеразделяне и няма отношение към поставените и обуславящите изхода на настоящия спор въпроси, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Направеното в изложението по чл.280, ал.1 ГПК оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, доколкото в случая липсва конкретно твърдение за относимостта му към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Г. З. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 742 от 11.02.09г., постановено по гр.д. № 12/08г. на Б. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: