О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, .02.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5253 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 278 от 19.06.2008 год. по гр. д. № 225/2008 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 25.01.2008 год. по гр. д. № 359/2007 год. на Русенския районен съд и вместо това е постановил друго решение, с което осъдил ответниците О. В. Т., „М” ЕООД и ЕТ „Б” да предадат на ищеца Г. М. П. държането на два магазина с излаз към ул. ”. № 81 и маза под тях, описани в нот. акт № 155/94 год. и договор за наем от 9.01.92 год., както и да му заплатят разноските по делото в размер на 1 755.58 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците О. В. Т. и „М” ЕООД с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това предявените против тях искове бъдат отхвърлени. Претендират и заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът Г. П. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и евентуално предявява насрещна касационна жалба против него. Поддържа неправилност на направените от въззивния съд изводи относно истинността на допълнителния договор между страните.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите О. Т. и „М” ЕООД поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовават се на противоречието му с практиката на ВКС, намерила израз в представените решения № 315 от 12.07.2006 год. по т. д. № 880/2005 год. ТК на ВКС, ІІ т. о., № 253 от 1.04.2004 год. по т. д. № 884/2003 год. на ТК на ВКС, ІІ т. о. и № 6 от 3.11.95 год. по гр. д. № 968/94 год. ВС, V г. о. по съществените материалноправни въпроси относно нищожността на сключените между страните договори от 21.01.2005 год. и от 26.06.96 год. и свободата на договаряне между страните. Позовават се и на практика на апелативните съдилища, подробно посочена и приложена към изложението, като поддържат и значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението към насрещната касационна жалба ищецът се позовава на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че изводите на въззивния съд са направени при съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъден довода му за липса на съгласие за сключване на договора от 2005 год., което е довело и до неправилен извод, поради което представлява и съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с ППВС № 7/65 год. – т. 4 и на практиката на ЕСПЧ.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което осъдил ответниците да предадат на ищеца държането на описаните магазини и мазе под тях, въззивният съд е приел, че сключеният между тях договор от 21.01.2005 год. за изменение и допълнение на договора за наем от 9.01.92 год. е нищожен относно уговорения срок на действие на наемното правоотношение поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, съгласно която договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Поради това и ответниците не могат да черпят основание да са в имота въз основа на този договор, като с получаване на нотариалната покана от ищеца наемното правоотношение между тях е прекратено с изтичане на срока му на 8.01.2007 год. Следователно, въпросът за нищожността на договора поради противоречието му на закона относно срока, е съществен, тъй като е обосновал извода за липса на основание ответниците да са в имота по силата на този договор. Същият е решен по противоречив начин в представеното решение № 315 от 12.07.2006 год. по т. д. № 880/2005 год. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожната клауза в договора, касаеща срока му на действие в противоречие с чл. 229, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде заместена по право с предписаното в закона – чл. 229, ал. 3 ЗЗД съдържание и по този начин се запазва валидността на договора. Констатираното противоречиво решаване на този въпрос в представеното решение на ВКС е достатъчно основание да се приеме наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се обсъждат представените решения на апелативните съдилища, едното от което е това, оставено в сила с горното решение на ВКС /№ 67 по гр. д. № 58/2005 год. БАС/, а за другото /№ 535 по гр. д. № 27/2005 год. ПлАС/ няма данни да е влязло в сила.
С оглед допускане на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на ответниците, то настоящата инстанция следва да се произнесе и по допускането на насрещната касационна жалба на ищеца, доколкото разглеждането й е поставено в зависимост от това на първоначалната. Преди да се произнесе по доводите за наличие на релевираните в нея основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, съдът следва да провери редовността и допустимостта й, като при тази проверка се констатира следното: Ищецът няма правен интерес от обжалване на въззивното решение, с което предявеният от него иск е уважен – ответниците са осъдени да му предадат владението върху наетите имоти. Оплакванията му са против мотивите на въззивното решение относно поддържания от него довод за липса на постигнато съгласие между страните относно нов срок и наемна цена по договора от 21.01.2005 год., който според него е подправен в тази му част. Мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което и насрещната жалба е недопустима. Доколкото оплакванията в нея представляват доводи относно правнорелевантния факт за съществуването или несъществуването на наемно правоотношение и след 8.01.2007 год. по повод представения от ответниците договор от 2005 год., поддържани в производството по делото в инстанциите по същество на спора, то с оглед допускане на касационното разглеждане на въззивното решение същите ще подлежат на обсъждане и е недопустимо да се релевират с насрещна касационна жалба. Същата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 278 от 19.06.2008 год. по гр. д. № 225/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от О. В. Т. и „М” ЕООД касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 218.36 лв. и представян вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. М. П. насрещна касационна жалба против горното въззивно решение, като недопустима.
Определението в частта му, с която се оставя без разглеждане насрещната касационна жалба подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: