Определение №1081 от по гр. дело №875/875 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1081
 
 
гр. София, 26.11.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 875/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С. от гр. П. срещу въззивно решение № 54 от 24.03.09г., постановено по гр.д. № 41/09г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 662 от 07.11.08г. по гр.д. № 3892/08г. на П. районен съд, 7 с-в, с което е допусната съдебна делба на урегулиран поземлен имот ХV-1852 в кв.12а по плана на гр. П., ведно с построената в него масивна жилищна сграда между И. Д. В. и Ц. Д. С. при равни квоти. Прието е, че процесният имот е бил собственост на родителите на страните Е, починали съответно през 1986г. и 1987г. и че понастоящем е съсобствен между тях при равни права. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че е придобил наследствената ? ид.част от имота на своята сестра по давност е прието, че независимо от обстоятелството, че след смъртта на наследододателите е живял в имота, той е бил не владелец, а държател на тази част от имота, доколкото не е демонстрирал намерение да я владее за себе си. С оглед на това възражението е прието за неоснователно.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос (такъв не е формулиран), който е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.79, ал.1 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на посочените две решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В разглеждания случай касаторът не е посочил правния въпрос, който е решен по друг начин в представените от него решения, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Наред това липсва противоречие между обжалваното и представеното от касатора решение № 238 по гр.д. № 1031/99г. на ВКС, тъй като в последното е изразено същото становище – че сънаследникът е държател на частите на другите сънаследници и че за да ги придобие по давност е необходимо да промени намерението си като манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си. Същото важи и за Р № 734 по гр.д. № 1526/05г. на ВКС, в което е прието, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като в обжалваното решение не е взето друго становище по този въпрос.
Във връзка с направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото следва да се отбележи, че същите не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, доколкото в случая липсва конкретно твърдение за относимостта им към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Ц. Д. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 24.03.09г., постановено по гр.д. № 41/09г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар