3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
София, 03.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1853 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Ж. Х. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Надежда Р., против въззивното решение № 490 от 31 май 2010 г., постановено по гр.д. № 97 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 153 от 27 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 263 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2007 г. за осъждането на касаторката и другите наследници на Е. А. Й. да заплатят на И. Б. Т. от [населено място] сумата от 6433 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствено магазинно помещение в [населено място] за периода 27 ноември 2003 г. – 8 ноември 2007 г. и мораторна лихва от 1095 лева за периода 27 ноември 2003 г. до датата на предявяване на иска и разноски.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – процесуалните нарушения на първата инстанция се изразяват в тенденциозни указания на ищеца за представяне на доказателства за собственост и липса на яснота поканата за кой имот се отнася; неправилно е прието, че поканата до едната съсобственица значи знание у другата; съдът не се е произнесъл по нито едно от възраженията срещу първоинстанционното решение; не е направен анализ на доказателствата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице съществени нарушения на чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК, както и останалите основания на т. 3, като се преповтарят съображенията от касационната жалба. Твърди се, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – казусът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците И. Б. Т. от [населено място], И. А. Й. и А. И. Й. – двамата от [населено място], не представят отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за сумата от 6433 лева за ползване на съсобствен между страните имот лично от един от съсобствениците, като не е установено Е. Й. да е предоставила ползването на имота на ищеца Т. въпреки отправените от него и получени от нея покани за това. Този извод е обоснован с наличие на влязло в сила решение за допускане на делба между ищеца Т., Е. Й. и З. К. в съотношение ? идеална част за първия и общо 1/2 идеални части за останалите, на магазинно помещение, а след смъртта на К., наследницата й Й. придобила и нейните части, а с влязло в сила решение от 8 ноември 2007 г. имотът е възложен на Й.; с две телеграми от 2003 г. Т. отправил покани до Й. да му предаде ползването на част от магазинното помещение или да му заплаща обезщетение; имотът през цялото време се е ползвал от Й., поради което неотправянето на покана до К. е без значение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на соченото от касатора основание – поради разрешаване на правен въпрос поради значенето му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На първо място, касаторката не е поставила правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото. Законът в чл. 280, ал. 1 ГПК обвързва допускането на касационното обжалване с поставянето от страна на касатора на правен въпрос – общото основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на поставен правен въпрос сама по себе си е достатъчно основание за ВКС да приеме, че касационното обжалване не следва да се допуска – така се приема в задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. Изложените както в касационната жалба, така и в изложението съображения, по същината си са касационни оплаквания срещу допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда, които обаче обосновават приложението на чл. 281, т. 3 ГПК, а не представляват правен въпрос, на който се дължи отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 490 от 31 май 2010 г., постановено по гр.д. № 97 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: