3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София, 03.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1789 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. М. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Г., против въззивното решение № 351 от 5 август 2010 г., постановено по гр.д. № 441 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 165 от 10 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 117 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и в место него са отхвърлени предявените от П. срещу [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за отмяна на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, защото доказателствата са неправилно интерпретирани и са направени незаконосъобразни изводи – не е представено щатно разписание на длъжностите отпреди изменението и липсва съответно решение на компетентния орган за съкращаване в щата; липсва решение на едноличния собственик на капитала кои бройки щатове следва да се съкратят; представените от ответника писмени документи са оспорени и доказателствената тежест за установяване на истинността и автентичността им тежи върху работодателя, защото те са частни свидетелстващи документи; съдът не е изложил мотиви защо приема документите за истински и автентични; не е обсъдено съображението, че самата заповед е издадена и подписана от посоченото като управител лице, която също е частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила само ако удостоверява неизгодни за издателя си факти. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси по основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК: дали за доказване на законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал.1, т. 2 ГПК от страна на работодателя следва да има решение на органа за управление на дружеството и какво трябва да е това решение; следва ли пред съда да се представя старото и новото щатно разписание преди и след съкращението, за да може да се направи сравнение дали има действително съкращение в щата; при оспорване на частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, следва ли да се установи автентичността и истинността им и върху кого е доказателствената тежест за това. Представят се четири решения на ВКС и две на ВС, както и въззивно решение на окръжния съд в [населено място], което не е отразено като влязло в сила, поради което не следва да се обсъжда, тъй като не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от представения протокол за заседание на едноличния собственик на капитала чрез Съвета на директорите на [фирма] – [населено място], е видно, че е взето решение за съкращаване в щата, като собственикът е изразил волята си с приемането и утвърждаването на щатното разписание, като конкретно заеманата от касатора длъжност е премахната изцяло и длъжност “шофьор” в новото щатно разписание не съществува, поради което не е необходима съпоставка с предходното такова; тъй като длъжността е отпаднала изцяло, за работодателя не е възникнало задължение да извърши подбор.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на сочените от касатора основания – поради разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и поради противоречивото му разрешаване от съдилищата. Представената съдебно практика сочи, че фактически се поддържа само второто посочено основание, защото решенията на състави на ВС и ВКС при действието на отменения ГПК не попадат в обхвата на задължителната съдебна практика – така се приема в т. 2 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК
Първите два посочени от касатора въпроси са относими към правния спор и обуславят атакуваното решение, но от представената съдебна практика не се установява да са решавани противоречиво от съдилищата. Обжалваното решение е съобразено с трайно установената съдебна практика, според която съкращаването на щата трябва е извършено от компетентен орган и да е реално, т.е. бройките за съответната длъжност, като конкретна трудова функция, да са намалени или изцяло премахнати. В случая е взето решение на едноличния собственик на капитала на дружеството-работодател за приемане и утвърждаване на ново щатно разписание, обосновано основно с нуждата от преструктуриране и подобряване на дейността на съответното дружество и управителят на дружеството-работодател е задължен да приведе щатното разписание в изпълнение, като предприеме необходимите действия по отношение на работниците или служителите в тази връзка и последното е сторено. Безспорно установеното обстоятелство, че по новото щатно разписание не съществува длъжността на касатора, е достатъчно само по себе си, за да се осъществи преценката дали има премахване на съответната трудова функция. Третият поставен въпрос изобщо не е разискван от въззивния съд и така не е обусловил крайния резултат по спора, а процесуалноправен въпрос за дължимите действия от страна на въззивния съд при сторено в първата инстанция оспорване на представени доказателства, не е поставен, поради което касационният съд не дължи отговор на този въпрос в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 351 от 5 август 2010 г., постановено по гр.д. № 441 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: