О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1087,
гр.София ,15.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание четиринадесет ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1160/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. И. П. е подал касационна жалба срещу решение от 29.03.2010 г. по гр.д. № 7020 от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 9.11.2008 г. по гр.д. № 11180 от 2005 г. на Софийски районен съд , 75 състав и са отхвърлени предявените в обективно съединение искове от касатора против С. И. П. с правно основание чл.17 от Задълженията и договорите и чл.30 от Закона за наследството за намаляване на прикритото с продажба дарение на апартамент , находящ се в [населено място] , [улица] , ет.3 с площ от 128, 28 кв.м. , ведно с мазе от 11.34 кв.м. и таван от 18.20 кв.м. извършено от И. П. К. на С. И. П. и възстановяване на запазената му 1/4 идеална част от наследството.
В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК. В изложението е инвокирал и довод за недопустимост на решението защото съдът се е произнесъл по ненаведени твърдения за нищожност на договора , а в същност в исковата молба се твърди, че е налице относителна недействителност.
Към жалбата е представено изложение. В него са поставени следните въпроси : налице ли е симулативна сделка , прикриваща дарение в полза на ответницата; имат ли представените от ответницата разписки достоверни дати, удостоверяващи , че са били съставени именно в твърдяният от нея момент и каква е доказателствената сила на съставените частни документи . Поставен е и въпроса следва ли да се изследва волята на страните при сключена сделка и допустимо ли е със свидетелски показания да се установява достоверността на договор за заем на стойност 1 000 лв. Счита , че касационната проверка е допустима в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Цитират се съдебни решения.
Ответницата С. И. П. е депозирала отговор, в който подържа становището за неоснователност на искането за касационна проверка на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне обжалване на съдебният акт , атакуван с касационната жалба на П. И. П. защото не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК, а разрешението на посочените въпроси не е в противоречия с трайната съдебна практика.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за признаване относителната недействителност на договора за продажба, сключен с н.а. № 36, т.01, рег. № 1978, н.д. № 30 от 2005 г. , защото не е намерил за установено ,че с този договор се прикрива договор за дарение. Наличието на възмездна сделка с която е отчуждено имуществото приживе от наследодателя не може да обуслови приложението на чл.30 от Закона за наследството, т.е. намаляване на дарението до размера на запазена част на П. П. от наследството на покойния му баща И. П. К., поч. на 14.04.2005 г. Съдът обсъждайки въведените от ищеца основания за относителната недействителност на сключеният договор е намерил , че липсват доказателства установяващи че волята на прехвърлителя е да извърши дарение , а ответницата да получи имота въз основа на безвъзмездна сделка. Приел е , че не е установено че действителната воля на страните е да сключат друг договор, а не обективираният в нотариалният акт договор за продажба. Основното твърдение на касатора , подържано в хода на съдебното производство е че продажбата е изповядана по цена, която не е съответна на пазарната стойност на вещта , а на нейната данъчна оценка . Купувачката няма собствени доходи с оглед младата си възраст и представените данни по делото не доказват, че тя към момента на сключването на договора е броила сумата 82 343,70 лева. Доказателствената тежест за установяване, че е налице прикрито съглашение е възложена на касатора – ищец . Обстоятелството, дали е платена уговорената цена и че сделката е възмездна следва да се установят от ответницата , която се ползва от нея. При установяване на плащането са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания, тъй като с тези доказателства не се цели установяване на цената на договорите за заем или послужване а действителната воля на страните по сделката. Обсъждайки събраните доказателства е счел, че независимо дали цената е изплатена изцяло действителната воля на страните е била сключването на възмездна сделка.
Освен това неплащането на цената е индиция за непаричност на сделката, т.е. за наличието на симулация и прикрито съглашение за дарение, но в същото време може да сочи и на неизпълнение на задължението на приобретателя по договора. Няма пречка, ако не е платена цената да се иска изпълнение или разваляне на договора. Самият факт на неплащането не прави сделката симулативна . А в случая заявеното в нотариалният акт от купувача, че е получил цената по договора напълно и в брой не е опровергано. Въззивният съд е обсъдил в съвкупност представените доказателства- свидетелски показания и писмени доказателства, твърденията и обясненията дадени в хода на съдебното дирене в съответствие с изискванията на чл.235 , ал.2 и чл.12 ГПК е стигнал до извода , че не е доказано, че действителната воля на страните е била сключването на дисимулирано дарение .
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като не са налице обстоятелства , които да са в предметното поле на хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК . Решението не противоречи на трайната практика на съдилищата, изразена в тълкувателни решения или в решения по чл.290 ГПК. Не са налице условията и по втората хипотеза на текста. Предпоставките на чл.280 , ал.1, т.2 ГПК биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 29.03.2010 г. по гр.д. № 7020 от 2009 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: