О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 109
София, 09.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 87/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. Б. Г., В. С. В. , С. В. В. , Б. В. В. и И. Б. И. , чрез пълномощника им адв. М срещу определение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1782/2006 г. на СГС ІІ г. о. , с което е отказано да се допълни определение от 06.06.2008 г., постановено по същото дело, с което е одобрена постигната между страните спогодба по ревандикационен иск, като се отмени на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нот. акт № 1* т. ХХLІІ, по н. д. № 4491/84 г., в който е обективирано извършено дарение на апартамента, предмет на иска и спогодбата, от К. С. К. в полза на дъщеря му Б. К. К..
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивното производство по гр. д. № 1782/2006 г. на СГС ІІ г. о. е имало за предмет ревандикационен иск за недвижим имот – апартамент с площ от 71.16 кв. м. в гр. С., ул. “Граф И. № 49. Ищци по иска, сега касатори, са подържали, че имотът им е реституиран на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ след като с влязло в сила решение по гр. д. № 5095/2002 г. на СГС, ІІ-б отд., постановено по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, е признато за установено, че договорът за продажба на този имот от държавата в полза на К. К. , сключен на 27.02.1968 г., е нищожен. Твърдяли са, че ответницата Б не е придобила вещни права върху имота на основание договор за дарение сключен през 1984 г., тъй като праводателят К. К. , нейн баща, не е бил собственик на имота.
Предмет на делото е било и искане за допълване на решението на основание чл. 193 ГПК (отм.) с произнасяне по иск по чл. 7 ЗВСОНИ предявен от касаторите срещу Б. К. за апартамент с площ от 62.64 кв. м. на същия адрес.
В съдебно заседание проведено на 09. 05.2008 г. страните са заявили, че са постигнали спогодба, която съдът е одобрил. С постигнатата спогодба ответниците К, Л. К. и дъщеря им Б. К. са признали, че ищците са собственици на двата апартамента на основание реституция по ЗВСОНИ след като с влязло в сила решение договора за продажба, на апартамент с площ от 71.16 кв. м. в полза на ответникът К. и за продажба на апартамент с площ от 62.64 кв. м. в полза на праводателя на ответницата Б по договора за покупко-продажба Г. Л. са били признат за нищожни и са се съгласили да предадат владението им в определен срок.
С определение от същата дата съдът е прекратил производството по молбата за допълване на решението и е дал ход на делото по същество за произнасяне по ревандикационния иск срещу Б. К. за апартамента с площ от 71.16 кв. м. С определение от 06.06.08 г. съдът е констатирал, че със съдебната спогодба страните са уредили споровете по всички предявени искове – установителни и ревандикационни и е отменил определението за даване ход на делото по същество и е прекратил производството по делото.
С молба от 26.06.08 г. ищците са поискали да се допълни определението за прекратяване на производството по делото като съдът на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отмени нот. акт № 1* т. ХХLІІ, по н. д. № 4491/84 г., в който е обективирано извършеното дарение от К. К. в полза на дъщеря му Б. К. на апартамента с площ от 71.16 кв. м.
С обжалваното определение постановено на 12.11.2008 г. СГС е оставил без уважение молбата, по съображение, че отмяната на нот. акт за собственост на недвижим имот на основание чл. 431, ал. 2 ГПК е последица от уважаване на установителен иск за собственост, предявен срещу лице, ползващо се от акт, а не е самостоятелен иск.
Определението е законосъобразно и не е налице основание за отмяната му.
Производството по делото е приключило със съдебна спогодба, а не с произнасяне на съда по правния спор с решение. Отмяната на нот. акт, удостоверяващ придобиване на вещни права, е последица от уважаване на вещен иск срещу ползващото се от акта лице, а не съставлява самостоятелен иск. Предмет на иска е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт, който като документ доказва материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса. Отмяната на последния е изрично разпоредена в законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
В този смисъл е трайната практика на ВКС намерила израз и в ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК. По реда на чл. 431, ал. 2 ГПК подлежат на отмяна констативните нот. актове, а не съставените за удостоверяване сключването на договори за разпореждане с вещни права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1782/2006 г. на СГС ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.