О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 27.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1572/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на „М” О. , гр. Л., представлявано от управителя Й. И. Р. , срещу решение на Апелативен съд – Велико Т. по гр. д. № 308/2009 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и три решения на различни съдилища.
Ответникът „Н” О. , гр. В. счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на апелативния съд
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Велико Т.
, като първа инстанция, с решение от 14. 4. 2009 г. по гр. д. №799/2008 г., е отхвърлил предявеният от „М” О. против „Н”, иск по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 52 274.94 лв., представляваща имуществена вреда – пропуснати ползи от прекратяване на 140 бр. договори с клиенти на ищеца, за период от една година, считано от датата на прекратяване на всеки договор. Апелативен съд – Велико Т. , с въззивно решение от 10. 7. 2009 г. по гр. д. № 308/2009 г., е обезсилил първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по същество по предявения иск в размер на сумата 39 437.97 лв., оставил без разглеждане иска за тази сума и прекратил исковото производство в същата част. С въззивното решение, апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, т.е. в частта, с която е отхвърлен искът на „М” О. за сумата 12 836.97 лв. /разликата между 52 274.94 лв. и 39 437.97 лв./. Предмет на касационната жалба е частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 12 836.97 лв.. Решаващият съд е счел за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на неправомерно поведение на конкретно посочени служители на ответника, са причинени имуществени вреди на ищеца – пропуснати ползи от прекратяване на договори за трудово-медицинско обслужване, сключени с „М” ООД..
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят излага доводи за допускане на касация на въззивното решение по трите точки на разпоредбата – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Необосновано е искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като разпоредбата има предвид задължителната практика, отразена в тълкувателни решения на касационния съд, каквато в случая не е посочена.
Неоснователно е твърдението за произнасяне на въззивния съд по въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата и при неточно прилагане на закона. Приложените към изложението решения на състав на ВКС, на Софийски градски съд и на Бургаски апелативен съд се отнасят за други спорове, с конкретна фактология, поради което не може да се счита, че има произнасяне по идентични въпроси с настоящото дело. Решенията съдържат принципни постановки относно наличието и доказването на отговорността по чл. 49 ЗЗД. По настоящото дело, въззивният съд е приложил същите критерии, като е посочил, че хипотезата на чл. 49 ЗЗД предпоставя причинна връзка между противоправни действия на служители на ответното дружество при изпълнение на възложената им работа и настъпили вреди за ищеца. Въззивният съд е приложил точно процесуалния закон, като е приел, че ищецът носи доказателствена тежест за установяване на причинната връзка. Доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушение на съдопроизводствените правила при събирането и оценката на доказателствата, не е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 7. 2009 г. по гр. д. № 308/2009 г. на Апелативен съд – Велико Т. , по жалбата на „М” О. , гр. Л.
ОСЪЖДА „М” О. , гр. Л. да заплати на „Н” О. , гр. В. Т. сумата 550/петстотин и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството за допускане на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: