О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 09.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 333/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от сдружение с нестопанска цел „А”, гр. Б. срещу определение на Софийския градски съд по гр. д. № 10108/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от жалбоподателя срещу С. о. , гр. С., да се признае за установено спрямо общината, нищожност на завет, съдържащ се в завещанието на А. Ч. , починала през 2005 год., чийто универсален наследник е ищецът, според неговото твърдение. За разглеждането на иска е образувано гр. д. № 25377/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, който с определение от 14. 7. 2009 г. е определил, че предмет на делото са два иска, всеки от тях с цена по 500 000 лв. и първоинстанционното производство е подсъдно на градския съд, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. На това основание районният съд е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца, която е оставена без уважение от Софийският градски съд с определение от 3. 2. 2010 г. по ч. гр. д № 10108/2009 год. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че делото е подсъдно на градския съд като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност, тъй-като се касае за искове с цена над 25 000 лв. и цената на исковете е правилно определена от районния съд по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че определението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението е несъстоятелно, тъй-като разпоредбата има предвид задължителната практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения- Представеното от жалбоподателя определение от 14. 8. 2009 г. по ч. гр. д. № 151/2009 г. на друг състав на ВКС не е основание да се счита, че е налице противоречива съдебна практика на съдилищата по конкретен правен въпрос, тъй-като се касае за въззивно определение на касационния съд по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК относно спор по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд, т. е. налице е произнасяне по въпроси, различни от процесуалните въпроси, предмет на обжалваното въззивно определение.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че разширителното тълкуване на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК при определяне цената на предявените от него искове, е необосновано, а дори и да бъде възприето, то е осъществено спрямо имот, който не е конкретизиран и не съществува в правния мир, което е недопустимо. Тези съображения изключват изобщо допустимостта на предявените искове, щом като те имат за обект един юридически неиндивидуализиран имот.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд от 3. 2. 2010 г. по гр. д. № 10108/2009 г. по частната касационна жалба на сдружение с нестопанска цел „А”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: